— Аз ще оцелея. Не се безпокой!
Лукас най-после намери с очи Виктория. Той се загледа във високата фигура на своята плячка, когато тя стъпи на дансинга с един пълен и по-възрастен барон. Виктория очевидно обичаше да танцува, макар и често да трябваше да удържа партньорите си: понякога — много млади и несръчни, понякога — много по-възрастни от нея. Тя смяташе тези мъже за безвредни.
Той съжаляваше, че не пое риска да я покани на танц. Щеше да бъде интересно да види дали щеше да го последва така лесно, както в игралната зала. Но не знаеше как тя щеше да се отнесе към непохватността на левия му крак. Той почувства липсата на каквато и да е жестокост у нея. Въпреки че тя определено беше с характер, той знаеше, че никога не би отправила остри забележки за неговото накуцване.
— Беше много оскърбително от нейна страна да ви последва в игралната зала — каза лейди Атертън. — Но аз се страхувам, че това е нашата мис Хънтингтън. Тя обикновено отива до ръба на това, което се смята за благоприличие. Но под съпружеско ръководство, аз смятам, че този елемент от нейния характер ще бъде овладян.
— Интересна забележка.
— Освен това има забележително пристрастие към яркожълтото — добави лейди Атертън.
— Ясно е, че мис Хънтингтън има свое собствено мнение и трябва да призная, че жълтият цвят я прави привлекателна. Малко жени могат успешно да ползват този цвят.
Лукас се вгледа в стройната, изтънчена фигура на Виктория, стегната в здрав корсаж. Жълтата коприна бе лъч от медна светлина в пълната зала. Той блестеше с огнена топлота сред класическите бели и разводнени цветове. Единственият проблем, ако, разбира се, може да се нарече така, бе твърде късият корсаж, който разкриваше нежните, високи издатини на нейния бюст. Лукас изпита непреодолимо желание да вземе един женски шал и да обгърне с него тялото на Виктория. Това желание не бе характерно за него и той се сепна учуден от самия себе си.
— Страхувам се, че има репутацията на една своенравна жена. Това е под влияние на нейната леля Клео Нетълшип, една необикновена жена — каза лейди Атертън.
— Аз предпочитам дама, която се отличава от другите. Това винаги предизвиква един интересен разговор, не смятате ли? Всъщност едва ли има голямо значение, дали ще водя много интересни разговори с жената, за която евентуално ще се оженя.
— Това е така — кимна леко Джесика, — но през този сезон просто няма богат избор от кандидатки за женитба. Може да се помисли и за мис Пилкингтън. Вие наистина трябва да се срещнете с нея, преди да вземете окончателно решение. Тя е прекрасно създание, винаги изрядна в държането си, докато мис Хънтингтън проявява рядко твърдоглавие.
— Мис Пилкингтън е без значение. Аз съм напълно удовлетворен от мис Хънтингтън.
— Но тя е на 25, докато мис Пилкингтън е само на 19. По-младите жени възприемат по-леко съпружеското влияние, Лукас.
— Джесика, повярвай ми, моля те, възрастта на мис Хънтингтън не е проблем за мен.
— Вие сте твърде упорит.
— Ще бъда много по-добре с жена, която знае какво иска и е в зряла възраст, отколкото с момиченце, което току-що е напуснало класната стая. А аз трябва да заявя, че мис Хънтингтън наистина знае какво иска.
— Вие смятате, че това е така, защото не се е омъжила досега? Вероятно сте прав. Тя много ясно е показала, че не смята да се омъжи като заложница на своето наследство. Всички, дори и най-заклетите зестрогонци, трябваше да се откажат от нея.
— Това ме улеснява — каза Стоунвейл и се усмихна със задоволство.
— Не ме разбирайте неправилно, но тя е твърде увличаща натура, като своята леля. Виктория приема похвали и ухажване, но само в рамките на едно приятелство.
— С други думи, всеки да си знае мястото и да си стои там.
— Ако те направят погрешна стъпка, тя ги отстранява моментално. Мис Хънтингтън е известна с това, че поддържа добри отношения с повечето хора, винаги е усмихната и сладкодумна. Обича много да танцува с по-малко привлекателните мъже и е много твърда с изтънчените хубавци, които се навъртат около нея — добави Джесика.
Това не го изненада. Мис Хънтингтън не би станала негова любовница за дълго, ако не знаеше как да манипулира мъжете. Той не трябва да върви по тънката нишка на ухажването.
— Тя е добре образована, нали? — попита Лукас.
— Някои казват — дори твърде добре образована. Чувала съм, че лейди Нетълшип е поела цялата отговорност за образованието на своята племенница и сега резултатите са очевидни. Мис Хънтингтън, без съмнение, си изпати в обществото поради твърдата позиция на своята леля преди време.
— Какво се е случило с родителите й?