- Сюзан Сен Пиер. Жена. Липсва от 9 март 1994. - Устните му се
нея и ме погледна. Лицето му напомняше на папагал. Чертите му се
движеха, докато четеше. - Не се върнала от училище. - Замълча и из
извиваха в остър ъгъл от ушите до средата на лицето, където стърче
числи наум. - Шестнайсетгодишна. Боже господи!
ше подобният на клюн нос. По тази ос брадичката му, устата и върхът
Отново поклатих глава:
на носа сочеха надолу и образуваха поредица от V-та. Когато Клодел
- Много е млада. Жертвата не е дете.
се усмихнеше, което бе голяма рядкост, V-то на устата му се изостря
Той се намръщи и извади последния формуляр.
ше и устните му се събираха, вместо да се раздалечават.
- Евелин Фонтейн. Възраст трийсет и шест години. Видяна за по
- Имам няколко имена - съобщи. - Вероятно жертвата е една от
следно в Сет Ил на 28 март. А, да. Била е индианка.
тях. Всички са изчезнали през последните шест месеца.
- Съмнително - казах аз. Не смятах, че трупът принадлежи на ин
Вече бяхме обсъдили въпроса колко време е изминало от смъртта.
дианка.
Работата ми сутринта не бе променила мнението ми по този въпрос.
- Това е. - На бюрото имаше два формуляра. Мириам Уайдър, че
Бях сигурна, че жертвата е мъртва от по-малко от три месеца. Това
тирийсет и пет годишна, и Изабел Ганьон, на двайсет и три. Може би
датираше убийството през март или по-късно. Зимите са много сту
една от тях лежеше долу в зала 4. Клодел ме погледна. Веждите му се
дени в Квебек - жестоки към живите и благотворни за умрелите. За
повдигнаха в средата и образуваха още едно V, този път обърнато. -
мръзналите тела не се разлагат. Нито пък привличат буболечки. Ако
На колко години е била всъщност? - попита, като подчерта глагола и
трупът бе захвърлен миналата есен, преди началото на зимата, щеше
изстраданото си търпение.
да има следи от масовото нахлуване на насекоми. Наличието на лар
- Да слезем долу да видим. - „Това ще поосвежи деня ти", помис
ви щеше да говори за прекъснато нашествие на червеи през есента.
лих си аз.
Такива нямаше. Като се вземеше предвид, че пролетта бе топла, из
Беше дребнаво, но не се сдържах. Знаех, че Клодел е известен с
обилието от червеи и степента на разлагане потвърждаваха интерва
това, че избягва залите за аутопсии, и исках да го смутя. За момент
ла от приблизително три месеца. Наличието на.съединителна тъкан
детективът придоби вид, сякаш е попаднал в капан. Насладих се на при-
20
21
теснението му. Грабнах престилката от куката на вратата и забързах
- Е? - Капчици пот бяха оросили челото му. Отчаяно прикрива
по коридора. Отключих асансьора. Клодел мълчеше, докато се спус
ше нервността си.
кахме. Приличаше на мъж, тръгнал на преглед за простатата. Явно ряд
- Млада е. Вероятно под двайсет и пет.
ко се качваше на този асансьор, който спираше само на етажа на мор
Бих могла да му обясня как костите разкриват възрастта, но не мис
гата.
лех, че ще бъде добър слушател, така че просто изчаках. По ръкави
Трупът лежеше необезпокояван. Сложих си ръкавици и махнах бе
ците ми бяха полепнали частици хрущял и затова държах ръцете си
лия чаршаф. С ъгълчето на окото си забелязах, че Ююдел стои на пра
встрани от тялото, с дланите нагоре - като просяк. Клодел стоеше на
га. Беше пристъпил само толкова, колкото да се каже, че е влязъл. Очи
разстояние от мен, както би спазвал дистанция от човек, заразен с ви
те му обхождаха стоманените плотове, шкафчетата, пълни с чисти
руса „Ебола". Очите му не се отделяха от мен, но изглеждаха някак
пластмасови контейнери, везните за теглене - всичко друго, само не
далечни, докато мислено прехвърляше данните и търсеше съответствие.
и трупа. Бях виждала това и преди. Снимките не смущаваха. Кърви
- Ганьон. - Беше изявление, а не въпрос.
щата бяха някъде другаде. На разстояние. Сцената на местопрестъп
Кимнах:
лението бе клинично упражнение. Никакъв проблем. Анализирай, виж
- Изабел Ганьон. Двайсет и три годишна.
всеки детайл, реши пъзела. Но труп на масата за аутопсии е нещо съвсем
- Ще помоля коронера да изиска картона от зъболекаря й - каза
различно. Клодел си бе придал невъзмутим вид с надеждата да изглеж
той.
да спокоен.
Кимнах отново. Явно ме предизвикваше да го правя.
- Причина за смъртта? - попита Клодел.
Извадих тазовите кости от водата и внимателно ги раздвижих. Със
- Нищо очевидно - отвърнах аз. - Може би ще знам повече, ко