специална шпатула остъргах повърхността на желатиновата обвив
гато видя рентгеновите снимки. Или може да забележа нещо по кости
ка, която покриваше дясната хълбочна кост. Постепенно тя се разхла
те, когато ги почистим.
би и отдели. По долната кост имаше дълбоки бразди и ръбове, които
После си тръгна. Без да каже довиждане. Не го и очаквах. Оттег
опасваха хоризонтално повърхността й. Твърда издатина ограждаше
лянето му бе взаимно оценено.
отчасти външното поле и образуваше деликатния и незавършен гре
Свалих ръкавиците си и ги изхвърлих. На излизане надникнах в
бен около повърхността на лонната кост. Повторих процедурата и с
голямата зала за аутопсии и казах на Даниел, че съм приключила с този
лявата половина. Беше идентична.
случай за деня. Помолих го да направи рентгенови снимки на цяло
Клодел не бе помръднал от вратата. Отнесох тазовите кости до една
то тяло и на черепа от всички страни. Горе се отбих в хистологична-
флуоресцентна лампа, придърпах я и я включих. Светлината освети
та лаборатория и съобщих на лаборанта, че трупът е готов за обра
костите. През кръглата лупа се появиха детайли, невидими за невъоръ
ботка, като го предупредих да бъде особено внимателен, тъй като има
жено око. Огледах най-горната извивка на всяка от хълбочните кости
ме откъснати крайници и глава. Не беше необходимо. Никой не се спра
и видях това, което очаквах.
вяше с тази задача по-добре от Денис. След два дни скелетът щеше
- Господин Клодел - казах, без да вдигам глава, - вижте това.
да бъде готов, чист и невредим.
Той дойде зад мен и аз се отместих, за да може да погледне. По
Прекарах остатъка от следобеда със залепения череп. Макар и с
сочих му една неравност от горната страна на хълбочната кост. Гре
липсващи части, по него имаше достатъчно белези, потвърждаващи
бенът е бил в процес на прикачване, когато е настъпила смъртта.
самоличността на собственика му. Той вече нямаше да кара цистер
Оставих таза. Клодел продължи да го гледа, без да го докосва.
ни с пропан.
Върнах се при трупа, за да огледам ключицата, но вече бях сигурна
Прибрах се вкъщи и отново ме завладя зловещото предчувствие,
какво ще открия. Извадих от водата края, който се свързва с гръдна
което бях изпитала в падината. Целия ден бях използвала работата си
та кост, и започнах да отделям тъканта. Когато ставната повърхност
като стена, която да държи това чувство настрани. Бях прогонила тре
вече се виждаше, направих знак на Клодел да се приближи. Безмълвно
вогата, като се съсредоточих изцяло върху установяването на само
му посочих края на костта. Повърхността беше издута също като на
личността на жертвата и сглобяването на останките от мъртвия шофь
хълбочните кости. В центъра имаше малък костен диск, а краищата
ор. На обяд гълъбите в парка ме поразсеяха. Разнищването на птича
бяха отчетливи.
та им йерархия бе всепоглъщащо. Сивите бяха най-важни. След тях
22
2 3
идваха кафявите. Тези с черните крака очевидно стояха на дъното на
робностите съвсем живо, спомних си как се чувствах, докато се за
стълбицата.
нимавах с костите й. Шантал Тротие. Шестнайсетгодишна. Удушена,
Сега можех да се отпусна. Да помисля. Да се разтревожа. Това за
пребита, обезглавена, с отрязани крайници. Беше пристигнала преди
почна още като паркирах в гаража и изключих радиото в колата. Спрях
по-малко от година, гола и опакована в чували за боклук.
музиката, пуснах безпокойството. Не, напомних си аз. По-късно. След
Наистина трябваше да сложа край на този ден, но мислите ми от
вечеря.
казваха да го направят. Лежах будна безкрайно дълго. Най-после за
Влязох в апартамента и чух успокоителния звън на алармената си
спах, но една фраза продължи да рикошира в главата ми. Тя щеше да
стема. Оставих куфарчето си в антрето, затворих вратата и отидох до
ме преследва през целия уикенд. Серийни убийства.
ливанския ресторант на ъгъла, където си поръчах шиш „Таук" и ша-
варма* за вкъщи. Това е едно от нещата, заради които ми харесва да
живея в центъра: на една пресечка от апартамента ми има ресторан
3.
ти от всички национални кухни по света. Да не би напълняването ми...
Не.
Габи обявяваше моя полет. Имах огромен куфар и не можех да го
Докато чаках поръчката си, огледах сготвените ястия на бара.
помръдна по пътеката между седалките на самолета. Другите пътни
Хамъс**. Табуле***. Лозови сарми. Бог да благослови глобалното село!