Выбрать главу

ци се раздразниха, но никой не ми помогна. Виждах Кейти да ме гле­

Френски специалитети в ливански ресторант.

да, навела се откъм предния ред седалки в първа класа. Беше облече­

На лавица вляво от касата имаше бутилки червено вино. Моето пред­

на с роклята, която бяхме избрали за абитуриентския й бал. Тъмно­

почитано оръжие за самоунищожение. Докато ги оглеждах, за хиля­

зелена коприна. Но след като я купихме, ми бе казала, че не я харе­

ден път почувствах копнежа. Спомних си вкуса, мириса, сухото, рез­

сва и съжалява за избора си. Предпочиташе да е с рокля на цветя. Защо

ливо усещане на виното върху езика ми. Спомних си топлината, коя­

я бе облякла сега? И какво правеше Габи на летището, след като би

то пламваше в стомаха ми и се разпръсваше нагоре и навън, пропра­

трябвало да е в университета? Гласът й по високоговорителите ста­

вяйки пътека през тялото ми и запалвайки огньове по пътя си. Фойер­

ваше все по-силен и пронизителен.

верките на самоконтрола. На енергията. На непобедимостта. Нямаше

Седнах в леглото. Беше седем и двайсет. През щорите на прозо­

да ми дойде зле всичко това в настоящия момент. Точно така. Кого за­

реца се процеждаше светлина.

блуждавах? Нямаше да спра дотам. Какви бяха етапите? Щях да пре­

Гласът на Габи продължаваше да звучи:

мина направо към непробиваемостта, а после да стана невидима. Или

- ...но знаех, че няма да те открия по-късно. Оказва се, че ставаш

беше обратното? Няма значение. Щях да отида прекалено далеч и после

по-рано, отколкото съм предполагала. Както и да е, сега...

щеше да дойде крахът. Успокоението щеше да бъде кратко, цената -

Грабнах слушалката на телефона.

твърде висока. От шест години не бях пила.

- Ало - опитах се да прозвуча по-малко изтощена, отколкото се

Занесох храната вкъщи и я изядох с Бърди пред телевизора. Той

чувствах. Гласът спря насред изречението.

спеше свит в скута ми, мъркайки тихо. Бейзболният отбор на Мон­

- Темп? Ти ли си?

реал загуби от „Къбс". Никой не спомена за убийството и бях благо­

Изхъмках.

дарна за това.

- Събудих ли те?

Киснах дълго в горещата вана и си легнах в десет и половина. Сама

- Да. - Още не бях готова за остроумни отговори.

в тъмнината и тишината, вече не можех да потискам тревожната мисъл.

- Извинявай. Да звънна ли по-късно?

Тя започна да нараства и набира сили и най-после надделя в съзнание­

- Не, не. Вече станах. - Не добавих, че бях станала, за да се оба­

то ми, настоявайки да й обърна внимание. Другото убийство. Друга­

дя по телефона.

та млада жена, която бе пристигнала в моргата на парчета. Виждах под-

- Надигай се, скъпа. Рано пиле рано пее. Слушай, за довечера. Може

ли да... - Прекъсна я висок остър звук.

- Чакай малко. Явно съм оставила телефонния секретар на авто­

* Вид кавърма. - Б. ред.

матично включване. - Пуснах слушалката и отидох в дневната. Чер­

** Арабско ястие от нахут със смляно сусамено семе. - Б. ред.

вената лампичка мигаше. Взех слушалката на безжичния телефон,

*** Традиционно арабско ястие от кускус. - Б. ред.

24

25

върнах се в спалнята и поставих тази на стационарния на вилката. -

стаената фриволност, която си позволявахме в период, когато животът

Добре. - Вече бях напълно будна и копнеех за чаша кафе. Тръгнах към

ни не бе никак лекомислен.

кухнята.

Въпреки че сега разговаряме много по-рядко, отношенията ни по­

- Говорех за довечера. - Гласът й звучеше малко изнервено. Не

чти не са се променили през изминалите десетилетия. Заедно или раз­

можех да я виня. Опитваше да довърши изречението си вече пет ми­

делени, ние се подкрепяме една друга и в добри, и в трудни моменти.

нути.

Точно Габи говореше с мен безкрайно дълго в периода, когато посе­

- Извинявай, Габи. Целия уикенд четох дипломната работа на един

щавах сбирките на ,,Анонимните ажохолици" и когато нуждата от пи­

студент и снощи стоях до късно. Наистина бях заспала много дълбо­

тие оцветяваше дните ми и ме будеше нощем, изпотена и разтрепе­

ко. Дори не съм чула, че телефонът звъни. - Това бе необичайно дори

рана. Точно на мен се обаждаше Габи, щастлива и изпълнена с надеж­

за самата мен. - Какво става?

ди, когато любовта се появеше в живота й, или самотна и отчаяна, ко­

- За довечера. Може ли да се срещнем в седем и половина вместо

гато тя отново си отидеше.

в седем? Този проект, по който работя, ме е изправил на нокти.

Щом кафето стана готово, занесох чашата си на стъклената маса