сто присвиваше очи, сякаш чете някакъв особено дребен шрифт. При
Моргата и залите за аутопсия са в мазето. Полицията на провинция
личаше повече на персонаж от филм на Тим Бъртън*, отколкото на
Квебек заема останалите осем етажа.
съдебен стоматолог.
Това разположение си има своите преимущества. Всички сме на
- Господин Клодел е донесъл зъболекарския картон на Ганьон -
едно място. Ако ми трябва мнение за някакви влакна или доклад от из
заявих аз и посочих детектива. Клодел вдигна плика като доказател
следването на проба от почва, една разходка до другия край на кори
ство за думите ми.
дора ме отвежда директно до източника. Е, има си и своите недостатъ
Нищо не просветна зад замазаните очила. Бержерон ме гледаше
ци, тъй като сме леснодостъпни. Всеки следовател от полицията, кой
неразбиращо. Приличаше на объркано високо глухарче с дългото си
то иска да донесе веществено доказателство или да получи някакъв
тънко тяло и бухналата си бяла коса. Осъзнах, че изобщо не е чувал
доклад, трябва само да вземе асансьора до нашия етаж.
за случая.
Например онази сутрин. Когато пристигнах, Клодел вече ме чака
Марк бе един от външните консултанти в ЛСМ. Всеки от тях има
ше пред вратата на кабинета. Носеше малък кафяв плик и потупваше
ше различна специалност. Невропатология. Радиология. Микробио
с него по дланта си. Да кажем, че изглеждаше нервен, би било, все едно
логия. Одонтология. Бержерон обикновено идваше в лабораторията
да кажем за Ганди, че е изглеждал гладен.
веднъж седмично. През останалото време имаше частна практика и
приемаше пациенти. Не беше идвал от миналата седмица, така че му
- Нося картона от зъболекаря - каза той вместо поздрав. Разма
описах набързо случая:
ха плика, сякаш се канеше да съобщи кой печели „Оскар". - Сам хо
дих да го взема.
- Миналия четвъртък работници намерили кости в двора на Се
минарията. Пиер Ламанш реши, че става дума за изкопани кости от
Прочете името, написано отвън:
гроб, и изпрати мен. Оказа се, че не е така.
- Доктор Нгуен. Има кабинет в Розмон. Щях да дойда още по-рано,
но този човек си е наел някаква малоумна за секретарка.
Марк пусна куфарчето и се заслуша внимателно.
- Намерих части от осакатено тяло, поставени в чували и захвърле
- Кафе? - попитах аз. Въпреки че никога не бях срещала секре
ни около преди два-три месеца. Жертвата е жена, бяла, вероятно 20-25-
тарката на доктор Нгуен, изпитах съчувствие към нея. Знаех, че су
годишна.
тринта й не е минала приятно.
Клодел започна да тупа по-бързо с плика по дланта си. Спря за мо
Той отвори уста да приеме или откаже. Не знам точно кое. В този
мент и демонстративно погледна часовника си.
момент Марк Бержерон се появи иззад ъгъла. Видимо неподозиращ
Бержерон го изгледа, сетне отново се обърна към мен. Про
за присъствието ни, той крачеше край редицата лъскави черни врати
дължих:
на кабинетите и спря пред съседната на моята. Коленичи с крак на
- Господин Клодел и аз сведохме възможните жертви до едно
пред и подпря куфарчето си на него. Сетих се за едно от движенията
име, за което вероятността е най-голяма. Господин Клодел лично
в „Карате Кид". В тази поза отвори куфарчето си, порови из него и
е ходил да вземе картона от зъболекаря. Някой си доктор Нгуен в
извади връзка ключове.
Розмон. Чувал ли си го?
- Марк?
Марк поклати глава и протегна издължената си кокалеста длан.
Стреснах го. Той рязко затвори куфарчето и го спусна надолу с едно
движение.
-Приятна работа - казах аз, сдържайки усмивката си.
* Известен американски режисьор („Планетата на маймуните", „Слийпи
- Мерси. - Погледна към нас, хванал куфарчето в лявата си ръка,
Холоу"). - Б. ред.
а ключовете - в дясната.
28
29
- Добре - каза той. - Дайте ми го. Ще го погледна. Денис напра
След като изучава рентгеновите снимки сякаш безкрайно дълго,
ви ли вече рентгеновите снимки?
Бержерон отдели един от квадратите вдясно, постави го върху съот
- Даниел ги подготви - отвърнах аз. - Сигурно са на бюрото ти.
ветната рентгенова снимка след смъртта и я намести внимателно. Не
Той отключи вратата на кабинета си. Клодел го последва. През
равномерните форми на кътниците съвпадаха идеално. Той се завъртя
отворената врата видях, че на бюрото лежи малък кафяв плик. Бер
на стола си и ме погледна.
жерон го вдигна и провери номера на случая. От мястото си наблю
- Отговорът е положителен - заяви, облегна се назад и опря лакът