ва. За някои полицаи това бе просто начин да се справят с насилие
на. И двете тела показват следи от издевателство или... .
то, защитна бариера срещу ежедневната реалност на проливането на
Внимателно издигнатата стена на самоконтрола му рухна и гневът
човешка кръв. Хумор от моргата. Скрий ужаса зад маската на
му ме заля като мощна вълна.
мъжката напереност. За други нещата бяха много по-дълбоки. Подо
- Стига тожова! - избухна той. - Да не би да...
зирах, че Клодел е от тях.
Устните му се нацупиха презрително и той спря, преди да е казал
Наблюдавах го няколко секунди. Някъде надолу по коридора из-
нещо необмислено. Овладя се с видимо усилие.
звъня телефон. Въпреки че определено не харесвах този човек, при
- Винаги ли трябва да преувеличавате?
нудена бях да си призная, че мнението му за мен ме интересува. Ис
- Помислете по този въпрос! - сопнах му се аз. Треперех от ярост,
ках одобрението му. Исках да ме харесва. Исках всички да ме прие
когато станах да затворя вратата след него.
мат, да ме допуснат в затворената си общност.
В съзнанието ми проблесна образът на доктор Ленц - психолож
ката, която сякаш изскочи от миналото, за да ми изнесе лекцията си.
4.
. - Темп - би казала тя, - ти си дете на баща алкохолик. Търсиш вни
манието, от което той те е лишавал. Нуждаеш се от одобрението на
Би трябвало да е приятно да седиш в сауната и да се потиш. Като
баща си, така че се опитваш да се харесаш на всички.
броколи, варящи се на пара. Това бе намерението ми. Пет километ
Тя ме накара да осъзная тази своя склонност, но не можа да я ко
ра на бягащата пътечка, една серия на гладиатора, после потене. Как
ригира. Трябваше да се справя с нея сама. От време на време прека
то и останалата част от деня, фитнесзалата не отговори на очаквания
лявам в старанието и ставам наистина досадна. Но случаят с Клодел
та ми. Натоварването на мускулите разсея част от гнева ми, но все още
не бе такъв. Дадох си сметка, че през цялото време избягвах да се кон
се чувствах напрегната. Знаех, че Клодел е гадняр. Представях си как
фронтирам с него.
го блъскам с юмруци в гърдите, докато тичах на пътечката. Гадняр.
Поех си дълбоко дъх и заговорих, внимателно подбирайки думи
Тъпак. Идиот. Почувствах се малко по-добре. Физическото усилие ме
те си:
разсея за известно време, но сега, след като се поуспокоих, не можах
- Господин Клодел, обмисляли ли сте вероятността това убийство
да прогоня мисълта за убийствата от главата си. Изабел Ганьон. Шан
да е свързано с другите подобни през последните две години?
тал Тротие. Въртеше се отново и отново в главата ми като грахово зърно
Чертите му се вкамениха, устните му се стегнаха около зъбите така,
в празна чиния;
че станаха почти невидими. Облак червенина плъзна бавно от яката
Наместих хавлията си и оставих съзнанието си да обработи отно
нагоре по врата и лицето му. Гласът му прозвуча ледено:
во събитията от деня. След като Клодел си тръгна, се обадих на Де-
- Кои например? - Стоеше абсолютно неподвижен.
нис да попитам кога ще бъде готов скелетът на Ганьон. Исках да про
- Например Шантал Тротие - продължих аз. - Била е убита през
веря внимателно всеки сантиметър за следи от наранявания. Счупва
октомври '93-а. Обезглавена, с отрязани крайници и извадени вътреш
ности. Това, което бе останало от нея, бе намерено в найлонови чу
ния. Рани. Каквото и да е. Нещо в начина, по който бе нарязано тя
вали за боклук.
лото, ме смущаваше. Исках да огледам по-отблизо следите от разре
Той вдигна длани на нивото на устата си, преплете пръсти и по
зите. Оказа се, че има проблем с апарата за попарване. Костите щяха
тупа по устните си. Идеално подбраните му златни копчета за ръка
да бъдат готови чак утре.
вели на идеално ушитата маркова риза издадоха тих звук. Впери по
След това отидох в централната картотека и извадих досието на Тро
глед в мен.
тие. През остатъка от следобеда четох полицейските доклади, резул
- Госпожице Бренън - изрече натъртено той, - може би е добре
татите от аутопсията, от токсикологичните изследвания, разгледах сним
да не излизате от сферата на професионалната си компетентност. Мис
ките. Нещо се мотаеше из паметта ми, тормозеше ме, подсказваше ми,
ля, че бихме разпознали всяка евентуална връзка с други престъпле
че двата случая са свързани. Някакъв спомен, до който не успявах да
ния, извършени под нашата юрисдикция. Тези убийства нямат нищо