Выбрать главу

ва. За някои полицаи това бе просто начин да се справят с насилие­

на. И двете тела показват следи от издевателство или... .

то, защитна бариера срещу ежедневната реалност на проливането на

Внимателно издигнатата стена на самоконтрола му рухна и гневът

човешка кръв. Хумор от моргата. Скрий ужаса зад маската на

му ме заля като мощна вълна.

мъжката напереност. За други нещата бяха много по-дълбоки. Подо­

- Стига тожова! - избухна той. - Да не би да...

зирах, че Клодел е от тях.

Устните му се нацупиха презрително и той спря, преди да е казал

Наблюдавах го няколко секунди. Някъде надолу по коридора из-

нещо необмислено. Овладя се с видимо усилие.

звъня телефон. Въпреки че определено не харесвах този човек, при­

- Винаги ли трябва да преувеличавате?

нудена бях да си призная, че мнението му за мен ме интересува. Ис­

- Помислете по този въпрос! - сопнах му се аз. Треперех от ярост,

ках одобрението му. Исках да ме харесва. Исках всички да ме прие­

когато станах да затворя вратата след него.

мат, да ме допуснат в затворената си общност.

В съзнанието ми проблесна образът на доктор Ленц - психолож­

ката, която сякаш изскочи от миналото, за да ми изнесе лекцията си.

4.

. - Темп - би казала тя, - ти си дете на баща алкохолик. Търсиш вни­

манието, от което той те е лишавал. Нуждаеш се от одобрението на

Би трябвало да е приятно да седиш в сауната и да се потиш. Като

баща си, така че се опитваш да се харесаш на всички.

броколи, варящи се на пара. Това бе намерението ми. Пет километ­

Тя ме накара да осъзная тази своя склонност, но не можа да я ко­

ра на бягащата пътечка, една серия на гладиатора, после потене. Как­

ригира. Трябваше да се справя с нея сама. От време на време прека­

то и останалата част от деня, фитнесзалата не отговори на очаквания­

лявам в старанието и ставам наистина досадна. Но случаят с Клодел

та ми. Натоварването на мускулите разсея част от гнева ми, но все още

не бе такъв. Дадох си сметка, че през цялото време избягвах да се кон­

се чувствах напрегната. Знаех, че Клодел е гадняр. Представях си как

фронтирам с него.

го блъскам с юмруци в гърдите, докато тичах на пътечката. Гадняр.

Поех си дълбоко дъх и заговорих, внимателно подбирайки думи­

Тъпак. Идиот. Почувствах се малко по-добре. Физическото усилие ме

те си:

разсея за известно време, но сега, след като се поуспокоих, не можах

- Господин Клодел, обмисляли ли сте вероятността това убийство

да прогоня мисълта за убийствата от главата си. Изабел Ганьон. Шан­

да е свързано с другите подобни през последните две години?

тал Тротие. Въртеше се отново и отново в главата ми като грахово зърно

Чертите му се вкамениха, устните му се стегнаха около зъбите така,

в празна чиния;

че станаха почти невидими. Облак червенина плъзна бавно от яката

Наместих хавлията си и оставих съзнанието си да обработи отно­

нагоре по врата и лицето му. Гласът му прозвуча ледено:

во събитията от деня. След като Клодел си тръгна, се обадих на Де-

- Кои например? - Стоеше абсолютно неподвижен.

нис да попитам кога ще бъде готов скелетът на Ганьон. Исках да про­

- Например Шантал Тротие - продължих аз. - Била е убита през

веря внимателно всеки сантиметър за следи от наранявания. Счупва­

октомври '93-а. Обезглавена, с отрязани крайници и извадени вътреш­

ности. Това, което бе останало от нея, бе намерено в найлонови чу­

ния. Рани. Каквото и да е. Нещо в начина, по който бе нарязано тя­

вали за боклук.

лото, ме смущаваше. Исках да огледам по-отблизо следите от разре­

Той вдигна длани на нивото на устата си, преплете пръсти и по­

зите. Оказа се, че има проблем с апарата за попарване. Костите щяха

тупа по устните си. Идеално подбраните му златни копчета за ръка­

да бъдат готови чак утре.

вели на идеално ушитата маркова риза издадоха тих звук. Впери по­

След това отидох в централната картотека и извадих досието на Тро­

глед в мен.

тие. През остатъка от следобеда четох полицейските доклади, резул­

- Госпожице Бренън - изрече натъртено той, - може би е добре

татите от аутопсията, от токсикологичните изследвания, разгледах сним­

да не излизате от сферата на професионалната си компетентност. Мис­

ките. Нещо се мотаеше из паметта ми, тормозеше ме, подсказваше ми,

ля, че бихме разпознали всяка евентуална връзка с други престъпле­

че двата случая са свързани. Някакъв спомен, до който не успявах да

ния, извършени под нашата юрисдикция. Тези убийства нямат нищо