всички посоки. Общият ефект бе страховит.
всъщност извлечени от стари снимки, че са производни на кадри, мо
зайка от целулоидни образи, превърнати в спомени от реалността. Може
Главата бе отрязана доста високо на врата и отсечените мускули
би беше по-добре миналото да се помни по този начин. Рядко правим
изглеждаха яркочервени. Бледата кожа леко се подвиваше при отря
снимки на тъжни събития.
заните краища, сякаш се отдръпваше от досега със суровото месо. Очи
Вдигнах кърпата си и се отправих към душа.
те й бяха полуотворени и от дясната й ноздра се виеше тънка струй
ка засъхнала кръв. Косата и бе мокра и залепнала за главата. Беше дълга
и руса.
* Яремни, шийни. - Б. ред.
34
35
Бърди ме чакаше, когато се прибрах. Гледаше ме от другия край
Усмихнах се. Кейти. Винаги задъхана и разпиляна в хиляда посо
на антрето, бялото му тяло се отразяваше на фона на черния мрамо
ки.
рен под. Изглеждаше раздразнен. Нима котките изпитват подобни емо
- Разбира се, скъпа. Не е нещо важно, просто исках да те чуя. Ще
ции? Може би му приписвах своите чувства. Проверих купичката му
ходя на вечеря с Габи. Да се чуем утре?
и открих, че е полупразна. С чувство за вина все пак я напълних. Бърди
- Супер! Целуни я от мен. О, имам шестица по френски, ако си се
бе понесъл преместването добре. Неговите нужди бяха съвсем про
канила да ме питаш.
сти. Аз, котешка храна „Фрискис" и сън. Такива изисквания не сре
- Не съм се и съмнявала - засмях се аз. - До утре.
щат затруднения при преминаване на граници и при адаптация на ново
Двайсет минути по-късно спрях пред блока на Габи. По някакво
място.
чудо имаше място за паркиране точно срещу входа й. Изгасих двига
Имах един час до срещата с Габи, така че се опънах на канапето.
теля и слязох.
Упражненията и сауната бяха взели своето и сега се чувствах, сякаш
Габи живее на „Сен Луи" - очарователно малко площадче, сгуше
основните ми мускулни групи са излезли от строя. Но изтощението
но между улиците „Сен Лоран" и „Сен Дьони". Паркът е заобиколен
има и своите прложителни резултати. Усещах се физически, макар и
не умствено, релаксирала. Както обикновено в такива моменти,
от редица къщи на калкан с непредсказуеми форми, реликви от епо
ужасно ми се искаше да пийна нещо.
ха на архитектурни приумици. Собствениците им ги бяха боядисали
във всички цветове на дъгата и бяха напълнили дворовете им с лет
Късната следобедна светлина обливаше стаята, приглушена от из
белелите муселинови завеси на прозорците. Точно това харесвам най-
ни цветя, от което къщите приличаха на сцена от анимационен филм
много в апартамента си. Слънчевата светлина се слива с бледите па
на „Уолт Дисни".
стелни тонове и създава усещане за простор, което ми действа успо
В парка цари някакво усещане за претенциозност, като се започ
кояващо.
не от централния фонтан, издигащ се като гигантско лале, и се стиг
Апартаментът е на първия етаж на П-образна сграда с вътрешен
не до малката ограда от ковано желязо, опасваща периметъра му. Ви
двор и заема почти изцяло едното крило. Така нямам съседи в непо
соки до коляното, нейните закачливи линии и извивки отделят зеле
средствена близост. От едната страна на дневната има френски про
нината на обществения парк от натруфените къщички край него. Кой
зорци, които водят към градината във вътрешния двор. Точно срещу
знае защо, тази гледка ми действа ободряващо - тихо успокоение, че
тях си имам свой собствен малък двор. Това е рядкост в града - тре
в живота все още има хармония.
ва и цветя в центъра. Дори съм засадила няколко малки лехи с под
Погледнах към сградата на Габи. Тя е от северната страна на пар
правки.
ка, третата по посока на улица „Анри Жюлиен". Изглеждаше така, ся
Отначало се чудех дали ще ми хареса да живея сама. Никога пре
каш архитектът й не е могъл да спре, докато не е вложил всеки фан
ди не бях го правила. От къщи бях отишла в колежа, след това се омъ
тастичен детайл, за който се е сетил.
жих за Шит, родих и отглеждах Кейти, никога не съм била господар
Сградата е от кафяв камък на три етажа, които имат големи изда
ка на собствения си дом. Напразно се бях тревожила. Животът сама
дени прозорци, а покривът изглежда като отрязана шестоъгълна ку-
много ми харесваше.
личка. Покрит е с овални керемиди, подредени като люспите по опаш
Носех се на границата между съня и будното състояние, когато те