Выбрать главу

всички посоки. Общият ефект бе страховит.

всъщност извлечени от стари снимки, че са производни на кадри, мо­

зайка от целулоидни образи, превърнати в спомени от реалността. Може

Главата бе отрязана доста високо на врата и отсечените мускули

би беше по-добре миналото да се помни по този начин. Рядко правим

изглеждаха яркочервени. Бледата кожа леко се подвиваше при отря­

снимки на тъжни събития.

заните краища, сякаш се отдръпваше от досега със суровото месо. Очи­

Вдигнах кърпата си и се отправих към душа.

те й бяха полуотворени и от дясната й ноздра се виеше тънка струй­

ка засъхнала кръв. Косата и бе мокра и залепнала за главата. Беше дълга

и руса.

* Яремни, шийни. - Б. ред.

34

35

Бърди ме чакаше, когато се прибрах. Гледаше ме от другия край

Усмихнах се. Кейти. Винаги задъхана и разпиляна в хиляда посо­

на антрето, бялото му тяло се отразяваше на фона на черния мрамо­

ки.

рен под. Изглеждаше раздразнен. Нима котките изпитват подобни емо­

- Разбира се, скъпа. Не е нещо важно, просто исках да те чуя. Ще

ции? Може би му приписвах своите чувства. Проверих купичката му

ходя на вечеря с Габи. Да се чуем утре?

и открих, че е полупразна. С чувство за вина все пак я напълних. Бърди

- Супер! Целуни я от мен. О, имам шестица по френски, ако си се

бе понесъл преместването добре. Неговите нужди бяха съвсем про­

канила да ме питаш.

сти. Аз, котешка храна „Фрискис" и сън. Такива изисквания не сре­

- Не съм се и съмнявала - засмях се аз. - До утре.

щат затруднения при преминаване на граници и при адаптация на ново

Двайсет минути по-късно спрях пред блока на Габи. По някакво

място.

чудо имаше място за паркиране точно срещу входа й. Изгасих двига­

Имах един час до срещата с Габи, така че се опънах на канапето.

теля и слязох.

Упражненията и сауната бяха взели своето и сега се чувствах, сякаш

Габи живее на „Сен Луи" - очарователно малко площадче, сгуше­

основните ми мускулни групи са излезли от строя. Но изтощението

но между улиците „Сен Лоран" и „Сен Дьони". Паркът е заобиколен

има и своите прложителни резултати. Усещах се физически, макар и

не умствено, релаксирала. Както обикновено в такива моменти,

от редица къщи на калкан с непредсказуеми форми, реликви от епо­

ужасно ми се искаше да пийна нещо.

ха на архитектурни приумици. Собствениците им ги бяха боядисали

във всички цветове на дъгата и бяха напълнили дворовете им с лет­

Късната следобедна светлина обливаше стаята, приглушена от из­

белелите муселинови завеси на прозорците. Точно това харесвам най-

ни цветя, от което къщите приличаха на сцена от анимационен филм

много в апартамента си. Слънчевата светлина се слива с бледите па­

на „Уолт Дисни".

стелни тонове и създава усещане за простор, което ми действа успо­

В парка цари някакво усещане за претенциозност, като се започ­

кояващо.

не от централния фонтан, издигащ се като гигантско лале, и се стиг­

Апартаментът е на първия етаж на П-образна сграда с вътрешен

не до малката ограда от ковано желязо, опасваща периметъра му. Ви­

двор и заема почти изцяло едното крило. Така нямам съседи в непо­

соки до коляното, нейните закачливи линии и извивки отделят зеле­

средствена близост. От едната страна на дневната има френски про­

нината на обществения парк от натруфените къщички край него. Кой

зорци, които водят към градината във вътрешния двор. Точно срещу

знае защо, тази гледка ми действа ободряващо - тихо успокоение, че

тях си имам свой собствен малък двор. Това е рядкост в града - тре­

в живота все още има хармония.

ва и цветя в центъра. Дори съм засадила няколко малки лехи с под­

Погледнах към сградата на Габи. Тя е от северната страна на пар­

правки.

ка, третата по посока на улица „Анри Жюлиен". Изглеждаше така, ся­

Отначало се чудех дали ще ми хареса да живея сама. Никога пре­

каш архитектът й не е могъл да спре, докато не е вложил всеки фан­

ди не бях го правила. От къщи бях отишла в колежа, след това се омъ­

тастичен детайл, за който се е сетил.

жих за Шит, родих и отглеждах Кейти, никога не съм била господар­

Сградата е от кафяв камък на три етажа, които имат големи изда­

ка на собствения си дом. Напразно се бях тревожила. Животът сама

дени прозорци, а покривът изглежда като отрязана шестоъгълна ку-

много ми харесваше.

личка. Покрит е с овални керемиди, подредени като люспите по опаш­

Носех се на границата между съня и будното състояние, когато те­