ката на русалка. Кулата на върха е опасана от тясна тераса с парапет
лефонът ме изтръгна от унеса. Вдигнах слушалката с размътена от пре
от ковано желязо. Прозорците са със сводест горен край с издадени
къснатата дрямка глава и бях възнаградена с механичен глас, който
арки. Всяка врата и прозорец има рамка от сложна дърворезба, боя
се опитваше да ми продаде парцел в гробищата.
дисана в бледолилаво. Метална стълба се вие от приземното ниво до
- По дяволите! - Свалих крака на пода и станах от канапето. Това
верандата на втория етаж, а сложните извивки на пречките на пара
е един от недостатъците на самотния живот. Говоря си сама.
пета повтарят металната ограда на парка. По прозорците има сандъче-
Другият недостатък е, че съм разделена с дъщеря си. Набрах но
та с цъфнали цветя, а верандата е опасана от огромни саксии.
мера й и тя вдигна след първото иззвъняване.
- О, мамо, радвам се, че се обаждаш! Как си? Не мога да говоря
Явно ме бе очаквала. Преди да пресека улицата, дантеленото пер
точно сега, чакат ме на другата линия. Може ли да ти звънна малко
де се раздвижи за секунда и входната врата се отвори. Тя ми махна,
по-късно?
после заключи и провери, като разтърси силно дръжката на вратата.
36
37
Слезе по стръмната метална стълба, а дългата й пола се влачеше зад
лива или пасивна. Обикновено преливаше от планове и идеи. Тази ве
нея като платно. Чух я още докато се приближаваше. Габи обича неща,
чер просто бе оставила говоренето на мен.
които лъщят или дрънчат. Тази вечер имаше гривна с малки сребърни
Погледнах я дискретно с крайчето на окото си. Оглеждаше лица
камбанки на глезена си, която звънтеше на всяка крачка. Беше обле
та, с които се разминавахме, и дъвчеше нокътя на палеца си. Беше на
чена като авангардна студентка. Винаги се носеше така.
прегната, сякаш търсеше някого по оживените тротоари.
- Как я караш?
Вечерта бе топла и влажна, а улицата - претъпкана. Хората се дви
- Добре - отвърнах.
жеха във всички посоки. Ресторантите бяха разтворили вратите и про
Още докато го казвах, осъзнах, че не е истина. Но не исках да об
зорците си, масите бяха подредени безразборно отвън, сякаш някой
съждам убийствата, Клодел или пропуснатото пътуване до Квебек, нито
се канеше по-късно да ги нареди както трябва. Мъже с памучни ризи
проваления си брак или онова, което смущаваше спокойствието на духа
и жени с голи рамене говореха и се смееха под яркоцветните чадъри.
ми напоследък.
Някои чакаха на опашка да се освободят места. Застанах на опашка
- А т и ?
та пред „Вивалди", докато Габи отиде до магазинчето на ъгъла, за да
- Добре.
купи бутилка вино. Когато най-после се настанихме, тя си поръча фе-
Завъртя глава наляво-надясно и къдриците й се разлюляха. Доб
тучини* „Алфредо", а аз - пикантно телешко с гарнитура от спагети.
ре. Много добре. Точно като едно време. Но не съвсем. Разпознавах
Въпреки че се изкушавах от доста специалитети, останах вярна на ви
собственото си поведение. Тя също премълчаваше нещо, искаше раз
дението си за храна в червено. Докато чакахме салатите, отпивах от
говорът ни да остане безгрижен. Малко се натъжих от този факт, но
чашата си с минерална вода. Говорехме малко, движехме устни, про
подозирах, че е по моя вина, затова не казах нищо, а се включих в кон
изнасяхме думи, но не казвахме нищо. Просто седяхме. Това не бе уют
спирацията на взаимното премълчаване.
ното мълчание на стари приятелки, свикнали една с друга, а нервен
- Е, къде ще хапнем?
диалог.
Не може да се каже, че сменях темата, тъй като такава всъщност
Познавах внезапните промени в настроението на Габи така доб
нямаше.
ре, както собствените си менструални цикли. Усещах някакво напре
- Какво ти се яде?
жение у нея. Очите й не срещаха моите, а неспокойно бродеха и търсе
Замислих се. Обикновено избирам, като си представям храната в
ха наоколо.
чиния пред мен. Мозъкът ми определено е настроен да визуализира.
Познавах признаците. Пиеше прекалено много, опитвайки да при
Може да се каже, че когато става дума за храна, ме интересуват обра
тъпи безпокойството си. Алкохол - опиатът на тревожните. Знаех го,
зите, а не менютата. Тази вечер си представях нещо червено и тежко.
защото го бях изпитала. Ледът в чашата ми с „Перие" бавно се топе
- Италианска кухня?
ше, а лимонът сякаш бе оживял. Падаше от едно кубче на друго с тих
- Добре. - Тя се замисли. - „Вивалди" на „Пренс Артюр"? Може