Выбрать главу

съскащ звук.

да Седнем на открито.

- Идеално. Така ще използвам мястото за паркиране, което наме­

- Габи, какво става?

рих тук.

Въпросът я стресна.

Прекосихме площада, минахме под големите дървета, надвисна­

- А ?

ли над моравата. По пейките седяха старци, говореха си или гледаха

Засмя се кратко и несигурно и отмести къдрица от челото си. Очи­

минувачите. Двама патрулни полицаи обхождаха пътеките на парка.

те й бяха непроницаеми.

От време на време спираха, за да разменят поздрав с някого, да зада­

Разбрах намека й и преминах на неутрална тема. Щеше да ми каже,

дат въпрос или да отвърнат на нечие остроумие.

когато е готова. Цената на интимността е нейната загуба.

Подминахме циментовата тераса от западния край на площада. За­

- Чувала ли си се с някого от Северозападния?

белязах думата Веспасшн и отново се запитах защо името на римския

Бяхме се запознали там като студентки през седемдесетте. Вече бях

император е издълбано там.

омъжена и Кейти ходеше на градина. Тогава завиждах на Габи и на

След площада прекосихме улица „Лавал" и минахме през бетон­

ните колони на входа към улица „Пренс Артюр". През цялото време

* Италианско ястие, приготвяно от широки ленти юфка, сервирани със

не бяхме проговорили, а това бе странно. Габи никога не е била мълча-

сос, масло и др. - Б. ред.

38

39

останалите за свободата им. Липсваха ми сплотяваищте преживява­

- Хората се променят.

ния на купоните по цяла нощ и философските дискусии рано сутрин.

-Да.

Бях на тяхната възраст, но живеех по съвсем различен начин. Габи

Салатите пристигнаха и в продължение на няколко минути се съсре­

бе единствената студентка, с която се сближих. Никога не разбрах защо.

доточихме върху заливките и подправките. Когато я погледнах,

Двете въобще не си приличахме. И тогава, и сега. Може би се дълже­

Габи седеше съвсем неподвижно, вдигнала във въздуха вилица с про­

ше на това, че Габи харесваше Пийт или поне се преструваше. Спо­

весена от нея маруля. Отново се бе отдръпнала от мен, въпреки че, в

мен: Пийт, по военному строг, заобиколен от деца-цветя, опиянени от

момента сякаш изучаваше някакъв вътрешен свят, а не този наоколо.

изпушена трева и евтина бира. Той мразеше моите студентски купо­

Опитах с нова тактика:

ни и скриваше неудобството си зад надменно презрение. Само Габи

- Кажи ми как върви проектът ти. - Набодох една маслина.

бе направила усилие да се доближи до нас.

- Какво? А, проектът. Добре. Добре върви. Най-после спечелих

Не поддържах връзка с почти никого от състудентите ни. Бяха раз­

доверието йм и някои от тях наистина започват да се разкриват пред

пръснати из всички части на Щатите, повечето работеха в универси­

мен.

тети и музеи. През годините Габи много по-успешно кореспондира­

Лапна хапка от салатата си.

ше с тях. Или просто другите я търсеха повече.

- Габи, знам, че си ми го обяснявала, но ще ми разкажеш ли отно­

- Чувам се с Джо от време на време. Преподава в някакво тъпо град­

во? Нали знаеш, че съм добра във физическите науки. Каква точно е

че в Айова. Или Айдахо. - Американската география никога не е била

целта на проучването?

сред силните страни на Габи.

Тя се засмя на обичайната демаркационна линия между физически­

- И? - подканих я аз.

те дисциплини и културната антропология. Групата ни в университе­

- А Върн работи в агенция за недвижими имоти в Лае Вегас. Беше

та бе малка, но с много разнообразни интереси: някои учеха етноло­

тук на някаква конференция преди два-три месеца. Изоставил е ант­

гия, друга лингвистика, археология и биологическа антропология. Зна­

ропологията и е щастлив като младенец.

ех толкова малко за деконструктивизма, колкото и тя за митохондри-

Отпи от виното.

алната ДНК.

- Косата му си е все такава.

- Спомняш ли си етнографските трудове, която Рей ни караше да

Този път смехът беше искрен. Или виното, или личното ми обая­

четем? Е, общо взето, идеята е същата. Опитваме се да опишем све­

ние й действаха отпускащо.

та на проститутката чрез наблюдения отблизо и чрез интервюта с из­

- А, освен това получих съобщение по електронната поща от Дже-

точници на информация. Полева работа. Строго поверително и лич­

ни. Обмисля дали да не се върне към научната работа. Нали знаеш,

но. - Тя отново хапна от салатата си. - Кои са те? Откъде са? Как са

че се омъжи за някакъв хахо и се отказа от пост в „Рътгърс", за да оти­