ното. Габи като че ли възвърна чувството си за хумор и двете се по
Облегнах се назад и я погледнах. Питах се дали наистина иска да
смяхме на спомени от студентските години в хипарската епоха, кога
чуе това. Може би щеше да бъде по-добре да й разкажа. По-добре за
то ходехме с дълги прави коси, ръчно боядисани ризи и дънки с нис
кого? За мен?
ка талия и широки крачоли - едно поколение, бягащо с всички сили
- Жертвата е била жестоко малтретирана. После тялото е било на
от конформизма. Минаваше полунощ, когато си тръгнахме от ресто
рязано на парчета и изхвърлено в една падина.
ранта.
Габи ме погледна безмълвно.
Докато вървяхме по „Пренс Артюр", тя се върна на темата за убий
- Мисля, че начинът на действие на убиеца е сходен с този от едно
ствата:
друго убийство, по което съм работила.
- Що за човек ще направи такова нещо?
- Тоест?
Въпросът ме изненада.
- Виждам един и съши - потърсих правилната дума - почерк и в
- Искам да кажа, дали е някой луд? Или нормален? Би ли го раз
двете.
личила сред множеството?
- Например? - Тя се пресегна за чашата си.
Объркването ми я раздразни.
- Зверско малтретиране, разчленяване на тялото.
- Можеш ли да го познаеш на църковен пикник примерно?
42
43
- Убиеца?
тите и баровете. Оттук нататък е царството на проститутките и тра-
-Да.
веститите. Техният район се простира на изток до квартала на гейо-
- Не знам.
вете. Обитават го заедно с пласьорите на дрога и групите от скинхедс.
Тя настоя:
Туристите и жителите на града идват тук само като случайни посети
- Дали може да се преструва на нормален?
тели, дошли да позяпат, но без да срещат ничий поглед. Те виждат дру
- Мисля, че да. Ако един и същи човек е убил и двете жени, а не
гата страна на живота и утвърждават собствената си изолираност от
съм сигурна в това, той е много организиран. Планира действията си.
нея. Не се заседават дълго..
Много серийни убийци успяват дълго да заблуждават околните, пре
Почти бяхме стигнали до „Сен Лоран", когато Габи ми посочи да
ди да бъдат заловени. Но аз не съм психолог. Това са просто мои раз
спра вдясно. Открих празно място пред някакъв сексбутик и изгасих
съждения.
двигателя. От другата страна на улицата група жени се бяха струпа
Стигнахме до колата ми и я отключих. Внезапно тя се протегна и
ли пред хотел ,Транада". Той предлагаше стаи за туристи, но се съмня
сграбчи ръката ми.
вах някакви туристи да ги посещават.
- Ела да ти го покажа.
- Ето - посочи тя. - Това е Моник.
Не я разбрах. Неочакваната промяна на темата ме остави недоумя
Моник носеше червени винилови ботуши до средата на бедрата и
ваща.
опъната до крайност черна ластична поличка, която едва покриваше
- Ъъъ...
дупето й. Под нея се очертаваха бикините й и ръбът на запасаната бяла
- Квартала с червените фенери. Моя проект. Само ще минем с ко
блузка от полиестер. Пластмасовите обици стигаха до раменете й, бу
лата през него и ще ти покажа момичетата.
зите й бяха намазани с яркорозов руж, който остро контрастираше с
Погледнах я точно в момента, когато фаровете на една задаваща
гарвановочерната коса. Приличаше на карикатура на проститутка.
се кола я осветиха. Лицето й изглеждаше странно под сиянието на дви
- А онова е Канди.
жещите се светлини. Настойчивостта й бе убедителна.
Габи посочи млада жена с къси жълти панталонки и каубойски бо
- Добре. - Всъщност идеята изобщо не бе подходяща. Утре ме ча
туши. В сравнение с нейния грим всеки клоун в цирка би изглеждал
каше тежък ден. Но тя изглеждаше толкова настоятелна, че сърце не
невзрачен. Беше болезцено млада.
ми даваше да й откажа.
- Истинските си имена ли използват? - попитах тихо.
Габи се преви, за да седне в колата, и веднага избута седалката си
- Не знам. А ти би ли го използвала?
възможно най-назад. Така освободи малко, но недостатъчно простран
Посочи ми едно момиче с черни маратонки и шорти.
ство за краката си.
-Поарет.
Пътувахме мълчаливо няколко минути. Следвах указанията й и след
- На колко години е? - Бях отвратена.
шест пресечки завих наляво по улица „Сент Катрин". Зад мен леже
- Казва, че е на осемнайсет. Сигурно е на петнайсет.
ше сърцето на Монреал. В огледалото за обратно виждане стърчаха
Облегнах се назад и отпуснах ръце върху волана. Докато ми ги по
високите силуети на комплекс, Дежарден" и Двореца на изкуствата,
сочваше една по една, не можех да не направя асоциация с гибоните.