цигари. Тъкмо реконструирах черепа му, когато пристигна обажда
колан и дамска превръзка.
нето.
Даниел правеше моментални снимки с „Полароид". Готовите ле
Бях го очаквала, но не толкова скоро. Докато слушах, сърцето ми
жаха на бюрото до Шарбоно, а образите върху тях бяха с различна
се разтуптя трескаво. Цялата пламнах.
степен на яснота. Шарбоно ги оглеждаше една по една, после внима
- Мъртва е от по-малко от шест часа - обясняваше ми Ламанш. -
телно ги оставяше по местата им. Докато правеше това, замислено
Мисля, че трябва да хвърлиш един поглед.
дъвчеше долната си устна.
Униформен полицай от отдела за идентифициране снимаше с „Ни
кои" и светкавица. Докато обикаляше масата, Лиза-най-новата от слу
жителите в моргата - постави старомоден параван зад тялото. Бояди
саната метална рамка с бял плат принадлежеше на епоха, когато по-
50
51
добни вещи са се използвали в болниците, за да се прикриват паци
някак напрегнати и отпуснатата кожа под тях леко потрепваше. Ви
ентите по време на по-деликатни процедури. Иронията бе доста смра
дях тъга, а може би и още нещо.
зяваща. Запитах се чие право на уединение се опитваха да защитят тук.
Пиер не каза нищо и продължи аутопсията, местейки поглед от тя
На Маргарет Адкинс вече не й пукаше.
лото към папката си и обратно. Записваше всеки чудовищен детайл,
След няколко кадъра фотографът слезе от столчето, на което бе
отбелязваше положението и резултатите от измерванията. Описваше
стъпил, и погледна въпросително Ламанш. Патологьт пристъпи към
всеки белег и нараняване. Докато работеше, тялото бе фотографира
тялото и посочи драскотина отзад на лявото рамо.
но и отпред. Ние чакахме. Шарбоно пушеше.
- Засне ли това?
Стори ми се, че минаха часове, докато Ламанш завърши външния
Лиза постави правоъгълна карта вляво от ожуленото място. На нея
оглед.
бяха изписани номерата от Лабораторията по съдебна медицина и от
- Добре. Закарайте я на рентгена.
моргата заедно с датата: 23 юни 1994 г. И Даниел, и фотографът на
Лиза и Даниел избутаха стоманената носилка до масата за ауто
правиха снимки в едър план.
псии. С професионална ловкост и невъзмутимост преместиха тялото
Следвайки указанията на Ламанш, Лиза обръсна косата около ра
и го подкараха към рентгена.
ните на главата, като на няколко пъти навлажни скалпа. Имаше пет рани.
Мълчаливо отидох и седнах на стола до Шарбоно. Той леко се на
Всяка притежаваше назъбените краища, типични за травми, причине
дигна, кимна ми и се усмихна, дръпна продължително от цигарата си
ни от тъп инструмент. Пиер ги измери и ги отрази в диаграми. Фото
апаратите ги запечатаха в едър план.
и я изгаси.
- Доктор Бренън, как сте?
Най-после Ламанш каза:
- Това е достатъчно от този ъгъл. Моля, завъртете я отново по гръб.
Шарбоно винаги говореше с мен на английски, горд от това кол
Лиза пристъпи напред и за момент ми препречи гледката. Плъзна
ко добре владее езика. Речта му бе странна смесица от квебекски и юж-
тялото към лявата страна на масата, леко го превъртя назад и пъхна
няшки жаргон, резултат от детство, прекарано в Чикутими, доразви
лявата ръка под корема. После двамата с Даниел обърнаха трупа по
та от две години в нефтените полета на Източен Тексас.
гръб. Чух леко тупване, когато главата се отпусна върху стоманена
- Добре. А вие?
та маса. Лиза я повдигна, постави гумена подложка под врата и се от
- Не се оплаквам. - Той сви рамене по начин, типичен за френско-
дръпна назад.
говорящите - с повдигнати рамене и обърнати нагоре длани.
Това, което видях, накара сърцето ми да затупти още по-бързо, а
Шарбоно имаше широко дружелюбно лице и прошарена коса, коя
кръвта ми закипя като гейзер, заплашващ да изригне.
то винаги ми напомняше за анемона. Беше едър мъж с непропорцио
Маргарет Адкинс бе разпорена от гръдната до лонната кост. На
нално широк врат, заради който яките на ризите му винаги изглежда
зъбената пролука разкриваше цветовете и тъканите на обезобразени
ха тесни. Сякаш за да компенсират това, вратовръзките му обикно
те вътрешности. В най-дълбоките точки, където органите бяха изва
вено бяха усукани и изкривени на една страна или увиснали доста под
дени, се виждаше лъскавата обвивка около гръбначния стълб.
нивото на първото копче на ризата му. Той често разхлабваше връзка
Вдигнах очи нагоре, за да отместя погледа си от ужасната гледка,
та си още от сутринта, като вероятно се надяваше да представи небреж