но и там не намерих облекчение. Главата бе леко завъртяна и разкри
ния си вид като преднамерен. Или просто искаше да се чувства удоб
ваше дребно лице с чип нос и деликатно вирната брадичка, високи ску
но. За разлика от повечето детективи от полицията, Шарбоно не държе
ли и осеяни с лунички страни. В смъртта миниатюрните кафяви петъ
ше да изглежда като манекен.
нца се открояваха в рязък контраст със заобикалящата белота, сред
- Видяхте ли снимките от местопрестъплението? - попита той и
която бяха разпръснати. Приличаше на Пили Дългото чорапче с къса
вдигна един кафяв плик от бюрото.
кестенява коса. Но малката уста не се усмихваше. Устните бяха ши
- Още не.
роко разтеглени и от тях се подаваше отрязаната й лява гърда, а зърно
Извади купчина моментални снимки и ми ги подаде.
то лежеше точно върху деликатната долна устна.
- Това са работните фотоси, които дойдоха с тялото.
Вдигнах глава и срещнах погледа на Ламанш. Бръчките около очи
Кимнах и започнах да ги разглеждам. Детективът ме наблюдава
те му изглеждаха по-дълбоки от обикновено. Долните клепачи бяха
ше внимателно. Може би очакваше да се смутя от кръвта, за да каже
52
53
на Клодел, че съм примигаала. Или искрено се интересуваше от ре
Разрезът на гърдите бе зловещ и кървав, прикрит само отчасти от
акцията МИ;
потъмняващия слой кръв, който обграждаше тялото и сякаш покри
Снимките бяха в хронологичен ред и пресъздаваха сцената на ме
ваше всичко. Ален квадрат маркираше мястото, където се бе намира
стопрестъплението с тази последователност, в която е била открита.
ла лявата гърда. Краищата му образуваха застъпващи се срезове, дълги
На първата снимка се виждаше тясна улица със стари, но добре под
перпендикулярни разрези, пресичащи се под ъгъл от деветдесет гра
държани триетажни сгради от двете страни. По тротоарите имаше
дуса. Раната ми напомни за трепанациите, които бях виждала по че
дървета, чиито дънери се губеха сред малките квадрати пръст, огра
репите на древните май. Но това осакатяване не бе направено, за да
дени от циментовата настилка. Пред сградите имаше миниатюрни двор
се облекчи болката на жертвата или за да се освободят въображаеми
чета, всжо с тясна алея, водеща кьм стръмна метална стълба. Тук-там
те демони от тялото й. Тук не бе освободен нжакъв пленен дух. Мар
край пътеките се виждаше по някое детско колело.
гарет Адкинс бе използвана като врата, през която бе преминала не
Следващите нжолко снимки се фокусираха върху фасадата на една
чия измъчена и деформирана душа, търсеща облекчение.
от тухлените сгради. Разни детайли привлякоха вниманието ми. На та
Долнището на анцуга бе смъкнато, а коланът бе опънат между раз
белките на две врати на втория етаж бяха изписани номерата 1407 и
творените крака. Оттам изтичаше кръв и се събираше в локва под тя1409. Някой бе засадил цветя под един прозорец на първия етаж. Раз
лото. Беше умряла, обута с чорапи и маратонки.
личих три повехнали невена, сгушени един до друг. На ръждясалата
Мълчаливо върнах снимките в плика и го подадох на Шарбоно.
желязна ограда, която опасваше миниатюрния двор, бе подпряно ко
- Отвратителна история, а? - Той махна някаква трохичка от дол
лело. Ръждясала табела бе забита доста ниско в тревата, сякаш се опит
ната си устна, огледа я и я изхвърли.
ваше да прикрие надписа си: ПРОДАВА СЕ.
-Да.
Въпреки опитите да й се придаде индивидуален дух, сградата из
- Копелето се мисли за шибан хирург. Каубоят с червеното острие.
глеждаше като всички други по улицата! Запитах се: Защо точно тази
- Поклати глава.
къща? Защо трагедията е споходила точно това място? Защо не 1405?
Даниел се върна с рентгеновите снимки и започна да ги подреж
Или някоя къща от другата страна на улицата? Или някоя сграда по-
да върху осветения екран на стената.
надолу?
Огледахме ги последователно, погледите ни едновременно се ме
Една по една снимките ме доближаваха, все едно гледах през мик
стеха отляво надясно, от главата към краката. Фронталните и латерал-
роскоп, който все повече увеличава образа. Следващата серия сним
ните снимки на черепа показваха множество фрактури. Раменете, ръце
ки показваше вътрепшостта на апартамента. Отново се почувствах по
те и гръдният кош изглеждаха нормални. Не видяхме нищо необичай
гълната от подробностите. Малки стаи. Евтини мебели. Неизбежният