но, докато не стигнахме до снимката на коремната и тазовата област.
телевизор. Дневна. Трапезария. Момчешка стая, облепена с плакати
Всички веднага го забелязаха.
на хокеисти. Книга, оставена върху единично легло: Какво движи све
- Боже господи! - възкликна Шарбоно.
та. Болката отново ме прониза. Усъмних се, че книгата отговаря на
- Исусе!
този въпрос.
В корема на Маргарет Адкинс се очертаваше малък предмет. Всич
Маргарет Адкинс бе харесвала синьото. Тялото лежеше в миниа
ки се взряхме в него мълчаливо. Имаше само едно обяснение. Пред
тюрна стая вляво от входа. От нея две врати водеха към втора спал
метът бе напъхан през вагината високо навътре в матката с достатъ
ня и към кухнята. През вратата на кухнята се виждаше ламинирана маса,
чна сила, за да се скрие напълно от външен поглед. Когато го видях,
на която бяха поставени индивидуални пластмасови подложки. В тяс
се почувствах, сякаш горещ ръжен прониза утробата ми. Неволно, при
ната стая, където бе умряла Адкинс, имаше само телевизор, канапе и
тиснах ръка към корема си, а сърцето ми заби лудешки. Вгледах се в
бюфет. Тялото бе проснато в средата.
снимката и видях статуя.
Тя лежеше по гръб с широко разтворени крака. Беше напълно обле
Ограден от широките тазови кости, силуетът се открояваше в рязък
чена, но горнището на анцуга й бе вдигнато нагоре и прикриваше ли
контраст с органите, сред които се намираше. Заобиколена от сиве
цето. Китките й бяха вързани над главата и ръцете висяха безжизне
ещите на снимката вътрешности, яркобялата фигура стоеше с повдиг
но. Трета позиция - като неопитна балерина на първото си представ
нат напред крак и протегнати ръце. Приличаше на религиозна статуя.
ление.
Главата й бе сведена като на праисторическа Венера.
В стаята цареше пълна тишина.
54
55
- Виждал съм такава - каза накрая Даниел. С рязко движение из
Ламанш поднови аутопсията още преди Шарбоно да затвори вра
бута очилата си нагоре. Тикът деформира чертите на лицето му, ся
тата след себе си. Останалата част от нея бе съвсем рутинна.
каш бе гумена играчка. - Това е Дева Мария.
Гръдният кош бе отворен с Y-образен разрез. Органите бяха изваде
- Този кучи син е истински изрод - заяви Шарбоно, за момент за
ни, претеглени, разрязани и изследвани. Положението на статуята бе
бравил прагматичната невъзмутимост на детектив, разследващ всеки
определено, вътрешните наранявания бяха преценени и описани. Да
дневно убийства.
ниел сряза със скалпел кожата отгоре на главата, обели лицето напред
Емоционалният му изблик ме изненада. Не бях сигурна дали чу
и скалпа назад и отстрани част от черепа с електрически трион. От
довищната гледка бе събудила някакви чувства у него, или реакция
дръпнах се крачка назад и затаих дъх, когато въздухът се изпълни с
та му се дължеше на религиозния характер на предмета, с който бе из
режещия звук на триона и мириса на изгорена кост. Мозъкът бе струк
вършена гаврата. Както при повечето жители на Квебек, детството на
турно нормален. Тук-там по повърхността имаше желеподобни буч
Шарбоно несъмнено бе пропито от традиционния католицизъм и ритъ
ки - като черни желирани рибки върху лъскав сив глобус. Субдурал-
мът на ежедневието му бе неоспоримо ръководен от църковната дог
ни хематоми от ударите по главата.
ма. Въпреки че мнозина от нас отхвърлят външната показност, почит
Знаех какво ще представлява докладът на Ламанш по същество.
та към символите често остава непокътната. Човек може да откаже да
Жертвата бе здрава млада жена без малформации и следи от заболя
носи расо, но не би го изгорил.
вания. Днес някой я бе ударил по главата достатъчно силно, за да при
Отново последва продължително мълчание. Накрая Ламанш про
чини фрактура на черепа и мозъчни кръвоизливи. Поне пет пъти. После
говори, внимателно подбирайки думите си. Не можех да определя
убиецът бе напъхал статуя във вагината й, беше извадил част от вътреш
дали осъзнава пълния смисъл на това, което виждахме. Не бях си
ностите й и отрязал едната й гърда.
гурна, че и аз го осъзнавам. Въпреки че говореше с по-мек тон, от
Разтреперих се, докато осмислях страданието й. Раните във ваги
колкото бих избрала аз, той съвършено точно изказа на глас собст
ната бяха много показателни. Разкъсаната плът бе кървила продължи
вените ми мисли:
телно и обилно. Статуята е била пъхната, докато сърцето й още е бие