- Господин Шарбоно, мисля, че вие и вашият партньор трябва да
ло. Докато е била жива.
се срещнете с доктор Бренън и мен. Както несъмнено знаете, има ня
- ...кажи на Даниел от какво имаш нужда, Темперанс.
кои смущаващи аспекти в този случай и в няколко други.
Изобщо не бях чула за какво се говори. Гласът на Пиер ме върна
Той замълча, докато Шарбоно осмисли казаното, и в същото вре
в реалността. Той бе завършил и предлагаше да взема проби от кости
ме явно пресметна нещо наум.
те. Гръдната кост и ребрата бяха отделени още в началото на аутопсия
- Ще имам резултатите от аутопсията по-късно тази вечер. Утре
та, така че казах на Даниел да ги изпрати горе за накисване и почи
е почивен ден. Удобно ли е да се срещнем в понеделник сутринта?
стване.
Детективът го погледна, после насочи очи и към мен. Лицето му
Доближих се до тялото и надникнах в гръдната кухина. Многоброй
бе невъзмутимо. Не можех да отгатна дали е разбрал намека на Пиер,
ни малки разрези криволичеха по гръбначните прешлени откъм
или наистина не подозираше за другите случаи. Нямаше да се изне
страната на корема. Приличаха на пътека от бледи цепнатини в твърда
надам, ако Клодел бе подминал моите коментари, без да ги сподели
та обвивка на гръбнака.
с партньора си. Ако бе така, Шарбоно не можеше да признае неинфор-
- Искам гръбначния стълб оттук дотук. Също и ребрата. - Посо
мираността си.
чих участъка с разрезите. - Изпрати ги горе на Денис. Кажи му да ги
- Да. Добре. Ще видя какво мога да направя.
накисне, без да ги попарва. И внимавай много, като ги отделяш. Не
Ламанш задържа тъжния си поглед върху Шарбоно в очакване.
ги докосвай с остриета.
- Добре, добре. Ще дойдем. А сега трябва да се връщам на ули
Той слушаше, разперил ръцете си встрани от тялото. Носът и гор
цата и да се залавям да търся това копеле. Ако Клодел се появи тук,
ната му устна се раздвижиха, докато наместваше очилата си. Посто
кажете му, че ще го чакам в управлението към осем.
янно кимаше.
Беше потресен. Бе пропуснал да превключи на френски, когато се
Когато замълчах, той погледна Ламанш.
обърна към Пиер. Съзнаваше, че му предстои дълъг разговор с парт
- После да я затворим ли?
ньора му.
- Да, след това я затворете - отвърна Пиер.
56
57
Даниел се залови за работа. Щеше да извади костните сегменти,
- Не можех. Бях... заета... с нещо. Темп, нуждая се от помощ.
после да върне органите на местата им и да затвори коремната област.
По линията прозвуча тихо пращене, докато тя наместваше слушал
Накрая щеше да постави на място и отрязаната част от черепа, да на
ката. Като фон се чуваше глухият тътен на някакво оживено място.
мести лицето и да зашие скалпа. Като се изключеше Y-образният шев
От време на време се долавяха приглушени гласове и дрънчене на ме
отпред, Маргарет Адкинс щеше да изглежда недокосната. Щеше да бъде
тал. Представих си я как стои пред някой обществен телефон, оглеж
готова за погребението си.
да всичко край себе си, а очите й се стрелкат неспокойно.
Върнах се в кабинета си, решена да премисля нещата, преди да се
- Къде си? - Взех химикалка от купчината на бюрото и я запре-
отправя към дома си. Петият етаж беше съвсем безлюден. Завъртях
мятах в ръката си.
се на стола си, вдигнах крака върху перваза на прозореца и поглед
- В един ресторант. „Ла Бел Прованс". На ъгъла на „Сан Катрин"
нах към реката.
и „Сен Лоран". Ела да ме вземеш, Темп.
Сградата бе абсолютно тиха, но това необичайно спокойствие не
Страхът й стана още по-осезаем. Звучеше все по-изплашено.
ми помогна да се отпусна. Мислите ми бяха черни като реката. Запи
- Габи, имах много тежък ден. Ти си само на няколко пресечки от
тах се за момент дали някой не ме гледа откъм циментовата фабри
дома си. Не можеш...
ка, някой също така самотен като мен, също така притеснен от тиши
- Той ще ме убие! Вече не мога да държа нещата под контрол. Мис
ната на празните офиси.
лех, че мога, но съм грешала. Не мога вече да го прикривам. Трябва
Напоследък имах проблеми със съня, днес бях на крак от шест и
да пазя себе си. Той не е прав. Той е... напълно превъртял.
половина сутринта. Би трябвало да се чувствам изморена. Вместо това
Гласът й звучеше все по-силно и трескаво и вече почти достига
бях напрегната и изплашена. Улових се, че разсеяно си играя с дяс
ше точката на истерията. Спря внезапно и паузата изпъкна още по-
ната вежда - нервен жест, с който изключително дразнех съпруга си.