си тук - хиляди младежи, които са се обучавали за свещеници. По-го
Подадох му служебната си карта. Малък месингов правоъгълник
лемите сгради сега са дадени под наем и в тях се помещават светски
над джоба на ризата му го идентифицираше като сержант Грулкс.
училища и институции, в които Интернет и факсовете са заели място
Той огледа снимката, после мен. Външният ми вид не му подей
то на Светото писание и теологичните спорове като работна парадиг
ства убедително. Бях планирала да се занимавам с реконструкцията
ма. Може би това е добра метафора на съвременното общество. Ние
на черепа цял ден и бях облечена като за работа с лепило. Носех из
сме прекалено погълнати от това да общуваме помежду си, за да се
белели кафяви дънки, дънкова риза с навити ръкави и маратонки без
тревожим за всемогъщия архитект.
чорапи. Повечето от косата ми бе стегната в шнолата. След неуспеш
Спрях на малка уличка срещу двора на Семинарията и погледнах
на битка с гравитацията останалата част от нея висеше свободно по
на изток по „Шербрук" - към тази част от имота, която сега бе наета
край лицето и врата ми. По мен имаше пръски от засъхнало лепило.
от колежа на Монреал. Нищо необичайно. Отпуснах лакът през про
Сигурно приличах повече на домакиня на средна възраст, която вне
зореца и надникнах в противоположната посока. Горещият прашен ме
запно е била откъсната от лепенето на тапети, отколкото на съдебен
тал изгори кожата ми, така че бързо прибрах ръката си.
антрополог.
Видях ги. Паркираната синьо-бяла полицейска кола контрастира
Той дълго изучава служебната ми карта, после ми я върна без ко
ше нелепо на фона на средновековната каменна кула и блокираше за
ментар. Очевидно не отговарях на очакванията му.
падния вход към двора. Точно пред нея бе спрян един сив камион на
- Вие видяхте ли намереното? - попитах.
„Електроснабдяване". Униформен полицай разговаряше до камиона
- Не, само осигурявам терена. - С леко, усъвършенствано движе
с двама мъже в работно облекло.
ние на ръката той ми посочи двамата мъже, които ни гледаха мълча
Завих наляво и се включих в колоната автомобили, отправили се
ливо. - Те са го намерили.
на запад, успокоена, че не се виждат никакви репортери. В Монреал
Кимнах, но той вече се бе обърнал. Работниците от ,,Електроснаб-
всяка среща с пресата е двойно изпитание, тъй като се появяват ре
дяване" мълчаливо ме наблюдаваха, докато вървях към тях. И двама
портери, пишещи на английски, и репортери, пишещи на френски. Аз
та бяха с големи слънчеви очила, върху които късното следобедно
не съм особено опитна, когато ме атакуват дори на един език, а под
слънце хвърляше оранжеви отблясъци, когато някой от тях раздви
двойна атака направо ставам враждебна.
жеше глава. И двамата имаха мустаци, извити по еднакъв начин край
Ламанш беше прав. Бях идвала тук миналото лято. Спомнях си слу
устните им.
чая - кости, изровени по време на ремонта на главния водопровод.
Този вляво беше по-възрастен, слаб мургав мъж с физиономия на
Църковна собственост. Старо гробище. Тела, погребани в ковчези. Оба
териер. Той се оглеждаше нервно, погледът му скачаше от предмет на
дих се на археолога. Случаят бе приключен/Надявах се в доклада ми
предмет и от човек на човек - като пчела, която прехвръква от цвят
този път да пише същото.
на цвят. Очите му се стрелкаха към мен, после бързо се отместваха,
Докато маневрирах с маздата си пред камиона, за да паркирам, три
сякаш се страхуваше, че ако срещне нечий поглед, ще бъде принуден
мата мъже спряха да разговарят и погледнаха към мен. Щом слязох
да направи нещо, за което после да съжалява. Местеше тежестта си
от колата, полицаят се поколеба, сякаш премисляше нещо, после тръгна
от крак на крак и ту се изгърбваше, ту се излъчваше.
към мен. Не се усмихваше. В 16,15 дежурството му сигурно вече бе
Партньорът му бе много по-едър мъж с обветрено лице и коса, хва
приключило, така че нямаше желание да стои там. Е, нито пък аз.
ната на дълга тънка опашка. Той се усмихна, когато ги наближих, и
8
9
в устата му зейнаха празнини там, където някога бе имало зъби. Пред
- Защо решихте така?
положих, че е по-приказливият.
- Костите бяха прекалено големи.
- Добър ден. Как сте?
- Нещо друго?
- Добре - кимнаха едновременно и двамата.
- Какво имате предвид?
Представих се и ги попитах дали те са съобщили за намерените ко