Выбрать главу

отчетливо от това, че бе заговорила на френски. Спрях да си играя с

Критиките му през всичките години на брака ни не бяха успели да из­

химикалката и погледнах часовника си - 21,15. По дяволите!

коренят този мой навик. Раздялата си има и своите добри страни. Сега

- Добре. Ще бъда там след петнайсет минути. Оглеждай се за мен.

мога да си нервнича колкото ми душа иска.

Сърцето ми биеше до пръсване и ръцете ми трепереха. Заключих

Пийт. Последната ни година заедно. Лицето на Кейти, когато й ка­

кабинета си и буквално пробягах разстоянието до колата си.

захме, че се разделяме. Не би трябвало да й подейства много травми-

ращо •- казвахме си, - нали вече е в колежа. Колко сме грешали. Сълзи­

те й едва не ме накараха да променя решението си. Маргарет Адкинс,

7.

ръцете й, извити в смъртта. Беше боядисала вратите на къщата си в

синьо със същите тези ръце. Беше закачила плакатите на сина си. Уби­

Докато карах към посоченото място, емоциите ми извършваха слож­

ецът. Някъде там ли бе в момента? Дали се наслаждаваше на споме­

ни акробатични изпълнения. Беше се стъмнило, но градът бе напълно

на за стореното днес?

осветен. Хората седяха по балкони и веранди, изнесли столовете си,

Телефонът иззвъня и разцепи тишината. Изтръгна ме от убежище­

за да се порадват на лятото. Говореха и пиеха изстудени напитки, а

то, в което се бях оттеглила. Стреснах се така силно, че подскочих и

непоносимата следобедна жега вече отстъпваше на освежителната хла­

съборих с лакът чашата с моливи и химикалки. Маркери и химикал­

дина на вечерта.

ки се разлетяха във всички посоки.

Копнеех за такъв спокоен семеен живот, мечтаех само да се при­

- Доктор Брен...

бера у дома, да си разделя сандвич с риба-тон с Бърда и да заспя. Ис­

- Темп. Слава богу! Търсих те у вас, но те нямаше. Очевидно. -

ках с Габи всичко да е наред, но предпочитах тя да си бе взела такси

Смехът й бе превъзбуден и напрегнат. - Реших да набера този номер

до дома. Ужасявах се от това, че трябва да се сблъскам с истерията

просто за всеки случай. Всъщност не очаквах да те намеря.

й. Чувствах облекчение, че ми се е обадила. Страх за безопасността

Познах гласа й, макар че звучеше по начин, който не бях чувала

й. Раздразнение, че трябва да ходя в Мейн. Изобщо немного добра ком­

преди. Беше напрегнат от страх. Тонът бе приповдигнат, ритъмът -

бинация от чувства.

накъсан. Думите препускаха към мен, задъхани и настойчиви, като ше­

пот при рязко издишване. Стомахът отново ме присви.

Поех по „Рене Левек" към „Сен Лоран" и продължих вдясно, объ­

- Габи, не съм те чувала от три седмици. Защо не се...

рнала гръб на Чайнатаун.

58

59

Мейн се разпростря пред мен: на север стигаше до Чайнатаун по

зн в живота си - и истински, и въображаеми, но нищо не я бе разстрой­

булевард „Сен Лоран". Мейн е доста претъпкан квартал с малки ма­

вало до такава степен.

газинчета, бистра и евтини кафенета, а „Сен Лоран" е главната му

Няколко минути не казах нищо. Въпреки че вечерта бе топла, усе­

търговска артерия. Оттам той се превръща в мрежа от тесни задни улич­

щах някакъв хлад и дишането ми се учеети. Навън, на улицата, сви­

ки с евтини претъпкани къщи. Въпреки френския му дух, Мейн ви­

реха клаксони, някаква проститутка подхвърляше подканващи репли­

наги е бил мозайка от множество култури, зона, в която езиците и ет­

ки към минаваща кола. Гласът й се извисяваше в лятната вечер като

ническите принадлежности съществуват рамо до рамо, но не се сме­

детско самолетче, което описва спирали и лупинга.

сват, както характерните ухания, които се носят от десетките магази­

- Да тръгваме.

ни и пекарни. Италианци, португалци, гърци, поляци и кжайци са стру­

Каза го толкова тихо, че едва я чух. Deja vu*.

пани в отделни ниши по „Сен Лоран", изкачващ се от пристанището

- Ще ми кажеш ли какво става? - попитах аз.

до планината.

Тя вдигна ръка, сякаш да спре упреците ми, и после я притисна към

Някога Мейн е бил главната разпределителна станция за имигран­

гърдите си. Усещах страха й. Тялото й миришеше на сандалово дърво

ти в Монреал. Новодошлите били привличани от евтините жилища и

и пот.

удобната близост на други сънародници. Те се установявали тук, за

- Ще ти кажа. Ще ти кажа! Само ми дай малко време.

да опознаят живота в Канада, поддържали връзките помежду си, за да

- Не ме занасяй, Габи - рекох по-рязко, отколкото възнамерявах.