преодолеят трудната ориентация и да изградят увереността си в ли
- Извинявай! Само да се махнем оттук. - Зарови лице в дланите
цето на чуждата култура. Някои научавали френски и английски, за-
си.
богатявали и се местели другаде. Други оставали или защото предпочи
Добре, да следваме нейния сценарий. Щеше да се наложи да се успо
тали сигурността на познатата среда, или защото им липсвала
кои и да ми обясни какво става. Но несъмнено щеше да ми каже.
възможността да се измъкнат. Днес това ядро от консервативно мис
- У вас ли? - попитах я.
лещи и неудачници е обогатено от множество изпаднали в беда и хищ
Тя кимна, без да вдига глава от дланите си. Запалих колата и поех
ници, цял легион от безпомощни, отхвърлени от обществото и тези,
към площад „Сен Луи". Когато стигнахме до блока й, Габи още не бе
които са ги превърнали в своя плячка. Хората от другите части на гра
проговорила. Въпреки че дишането й се бе успокоило, ръцете й още
да идват в Мейн по различни причини: търсят изгодни цени, евтини
трепереха. Ту сплиташе пръсти и ги стискаше силно, ту ги разделя
ресторанти, наркотици, алкохол и секс. Идват, за да купуват, да зяпат,
ше в странната последователност на паниката.
да се забавляват, но не остават тук.
Паркирах и изгасих двигателя, обзета от неприятно чувство за това,
„Сент Катрин" оформя южната граница на Мейн. Завих надясно
което щеше да последва. Бях успокоявала Габи, когато изпадаше в па
и паркирах до тротоара, почти на същото място, където бяхме спре
ника заради проблеми със здравето, конфликти с родителите или ко
ли двете с Габи преди три седмици. Сега беше по-рано и проститут
легите си, заради кризи във вярата, самоуважението, любовта. Вина
ките тъкмо започваха да заемат местата си.
ги ми е действало изтощително. Неизменно при следващата ни сре
ща тя бе весела и невъзмутима, напълно забравила преживяната ка
Габи явно се бе оглеждала за мен. Когато погледнах в огледало
тастрофа. Не че не желаех да проявявам съчувствие, но вече го бях
то за обратно виждане, тя вече пресичаше улицата, притиснала куфар
преживявала безброй пъти. Спомнях си за бременността, която се ока
чето си към гърдите. Не тичаше с всичка сила като човек, ужасен до
за несъществуваща. За откраднатия портфейл, който се намери зад
краен предел, но страхът й бе очевиден. Бягаше като повечето
възглавницата на канапето. Все пак, силата на нейната реакция ме раз
възрастни, които не са тичали от деца, дългите й крака леко се огъ
тревожи.
ваха, главата бе сведена, а чантата на рамото се люлееше в ритъм със
- Искаш ли да спиш при мен тази вечер?
спънатата походка.
Тя не отговори. От другата страна на площада един старец наме
Заобиколи колата, качи се задъхана и седна със затворени очи. Оче
стваше вързоп парцали под главата си и се настаняваше да прекара
видно опитваше да се овладее и стискаше ръцете си с всичка сила, за
кошта на пейката.
да ги накара да спрат треперенето си. Не бях я виждала никога в по
добно състояние и това ме изплаши. Габи винаги е имала склонност
към известен драматизъм, когато преминава през непрекъснатите кри-
* Вече видяно. - Б. ред.
60
61
Мълчанието се проточи толкова дълго, че за момент се зачудих дали
бил и лицето на Габи стана за миг бяло, после червено и това подчер
ме бе чула. Обърнах се към нея с намерението да повторя поканата
та странното й изражение.
си и видях, че гледа право към мен. Нервните накъсани движения от
Застина неподвижно, като вцепенена. След малко сякаш се отпри
преди няколко минути бяха престанали. Сега седеше абсолютно не
щи някакъв клапан и напрежението започна да се изцежда от тялото
подвижна. Гърбът й бе изпънат, горната половина на тялото - наве
й. Пусна дръжката на вратата, остави куфарчето на пода и се облег
дена леко напред, така че почти не се докосваше до облегалката. Ед
на на седалката. Отново се затвори в себе си и запремисля.
ната й ръка лежеше в скута, а другата бе свита в юмрук, притиснат сил
Накрая си пое дълбоко дъх и изпъна леко рамене. Беше избрала
но към устните й. Очите й бяха присвити, а клепачите потреперваха
как да действа. Веднага щом заговори, разбрах какво е решила да пра
почти недоловимо. Сякаш преценяваше нещо наум, обмисляше вари
ви. Щеше да ме допусне до себе си, но не напълно.
антите и евентуалните резултати. Внезапната промяна в настроение
- Работих с някои... необичайни... хора напоследък.