то й бе изнервяща.
Реших, че това е доста слабо казано, но замълчах.
- Сигурно ме мислиш за луда. - Беше напълно спокойна, а гласът
- Не, не. Знам, че звучи банално. Нямам предвид обикновените хора
й - плътен и овладян.
от улицата. С тях знам как да се оправям.
- Объркана съм. - Не й казах какво мисля наистина.
Начинът, по който подбираше думите си, доста ме изнервяше.
- Да. Това е мек начин да се определи ситуацията.
- Ако познаваш играчите, ако знаеш правилата и жаргона им, ня
Каза го и се засмя горчиво, после бавно поклати глава. Къдрици
маш проблеми. Трябва да спазваш техния етикет и да не дразниш ни
те й се раздвижиха.
кого. Много е просто: Не навлизай в чужда територия, не прецаквай
- Май наистина превъртях там.
никого, не говори с ченгета. Не е трудно да се работи там, освен във
Чаках я да продължи. Някъде наоколо се чу затръшване на авто
вечерните часове. Пък и момичетата вече ме познават. Знаят, че не
мобилна врата. Ниският меланхоличен звук на саксофон се понесе
съм заплаха за тях.
, откъм парка. В далечината прозвуча вой на линейка.
Тя млъкна. Не знаех дали пак се изолира от мен, или продължава
По-скоро усетих, отколкото видях, че в тъмнината Габи е отмести
сортирането на информацията. Реших да я подканя:
ла погледа си. Сякаш се бе движила по пътя към мен и в последния
- Някоя от тях ли те заплашва?
момент бе свила встрани. Като обектив на автоматичен фотоапарат,
Етиката винаги е била много важна за Габи и предположих, че се
очите й се насочиха някъде зад мен и тя отново се отнесе. Пак пре
опитва да прикрие някоя от проститутките, които интервюира за про
мина към вглъбено общуване със себе си, прехвърляше вариантите
екта си.
и решаваше кой да избере.
- От момичетата ли? Не. Не! Те не създават никакви проблеми. Мис
- Ще се оправя сама - каза тя, взе куфарчето и чантата си и посег
ля, че всъщност харесват компанията ми. И аз мога да бъда похотли
на към дръжката на вратата. - Благодаря ти много, че дойде.
ва като тях.
Беше решила да избегне обясненията.
Добре. Знаем кое не е проблемът. Продължих да разпитвам:
Е, може би си казваше думата умората или стресът от последни
- Как избягваш да не те вземат за една от тях?
те няколко дни. Без значение. Просто си изпуснах нервите.
- О, не се опитвам да го правя. Просто се смесвам с тях. Иначе,
- Чакай малко! - избухнах аз. - Искам да знам какво става! Пре
ще навредя на собствените си цели. Момичетата разбраха, че не пра
ди час ми разправяше, че някой иска да те убие! Пробягваш разстоя
вя номера, така че... ами не знам, някак приеха положението.
нието от ресторанта до колата с всички сили, идваш задъхана и раз
Не попитах очевидното.
треперана, сякаш те гони Джак Изкормвача! Не можеш да дишаш нор
- Ако някой мъж ме задява, просто казвам, че в момента не рабо
мално, ръцете ти се мятат трескаво, сякаш по тях тече ток, а сега се
тя. Повечето се разкарват, като чуят това.
каниш да се измъкнеш най-спокойно само с едно „Благодаря, че ме
Последва нова пауза, докато тя продължи мисленото си пресява
докара" и без никакво обяснение?
не какво да ми каже, какво да запази за себе си и какво да замете на
Никога не се бях чувствала толкова вбесена от нея. Бях повиши
купчина и да го спомене само ако се наложи. Засуети се със закопчал
ла глас и дъхът ми излизаше на пресекулки.
ката на куфарчето си. На площада излая куче. Бях сигурна, че прикри
Моят гняв я закова на място. Започна да се оглежда уплашено като
ва някого или нещо, но този път не я притиснах.
кошута, попаднала пред фаровете на кола. По улицата мина автомо-
- Повечето - продължи тя, - освен един мъж напоследък.
62
63
Пауза.
- Някога отправял ли е заплахи?
- Кой е той?
- Не. Не и директно.
Пауза.
- Някога случвало ли се е да губи контрол или да упражнява на
- Не знам, но адски ме плаши. Не е сводник, но обича да се мотае
силие?
край прослитутките. Момичетата не му обръщат внимание. Но той знае
- Н е .
много за улицата и прояви готовност да говори с мен, така че го ин
- Взема ли наркотици?
тервюирах.
- Н е знам.
Пауза.
- Знаеш ли кой е и къде живее?
- Напоследък ме преследва. Отначало не бях разбрала, но започ
- Не. Има неща, за които не се пита. Това е неписано правило, нещо
като негласно споразумение.
нах да го забелязвам на странни места. Зървам го в метрото, когато
Отново последва дълго мълчание, докато и двете преценявахме ду