Выбрать главу

отново. Земетресения. Преврати. Търговски войни. Заложници. Про­

ре. Надписът под снимката ги представяше като майката, сина и съпру­

сто съм пристрастена да науча кои топки са изтеглени през всеки един

га на жертвата.

ден.

Бях неприятно изненадана от третата снимка: видях себе си до един

Льо Журнал си пада по кратките статии и изобилието от снимки.

изкоп. Познавах тази фотография. Направена през 1992-а и запазе­

Макар че не е Крисчън Сайънс Монитър, все пак става. Бърди беше

на в архивите, тя често бе изравяна и препечатвана. Както обикнове­

наясно какво ще последва, така че се намести на съседния стол. Ви­

но, ме представяха като американка антроположка.

наги се чудя дали го привлича моята компания или надеждата, че ще

- По дяволите!

му оставя от мюслито си.

Бърди размърда опашката си и ме погледна неодобрително. Не ми

Намерих го на втора страница, между репортаж за удушен свеще­

пукаше. Решението ми да прогоня убийствата от мислите си за целия

ник и отразяването на световното първенство по футбол.

уикенд се провали твърде бързо. Трябваше да очаквам историята да

ЖЕНА НАМЕРЕНА УБИТА И ОСАКАТЕНА

се появи в днешния вестник. Допих остатъка от изстиналото вече кафе

Двайсет и четири годишна жена е била намерена убита и звер­

и набрах номера на Габи. Никой не вдигна. Въпреки че за това може­

ски обезобразена в дома си в Ийстенд вчера следобед. Жертвата,

ше да има милион обяснения, все пак ме побиха тръпки.

идентифицирана като Маргарет Адкинс, е била домакиня и май­

Отидох в спалнята да се облека за тай-чи. Групата обикновено се

ка на шестгодишно момче. Госпожа Адкинс е била за последно до­

събира всеки вторник вечер, но тъй като днес беше почивен ден за всич­

казано жива в 10 часа сутринта, когато е говорила по телефона

ки, решихме да проведем извънредна тренировка. Не бях сигурна дали

със съпруга си. Брутално пребитото й и осакатено тяло е било от­

искам да отида, но статията и неуспешното телефонно обаждане ме

крито от сестра й около обяд.

накараха да се реша. Поне щях да се разсея за час-два.

Според полицията няма следи от насилствено влизане и оста­

ва неясно как нападателят е проникнал в дома. Аутопсията е била

Отново се оказа, че греша. Деветдесет минути „галене на птица",

извършена в Лабораторията по съдебна медицина от д-р Пиер Ла­

„размахване на ръце като облак" и „игла на дъното на морето" не ус­

манш. Американката д-р Темперанс Бренън, съдебен антрополог и

пяха по никакъв начин да ме настроят празнично. Бях толкова разсея­

специалист по скелетни травми, изследва костите на жертвата

на, че по време на цялата тренировка не бях в синхрон с останалите

за следи от разрези с нож...

и си тръгнах по-угрижена, отколкото бях дошла.

Историята продължаваше със смесица от догадки и размишления

Докато карах към дома си, включих радиото, решена да направля­

за последните действия на жертвата, кратко описание на живота й и

вам мислите си, както овчарят води стадото, да насърчавам безгриж­

обещание, че полицията ще направи всичко възможно, за да залови

ните и да прогонвам тъжните.

убиеца.

- ...е била убита вчера около обяд. Госпожа Адкинс е имала уго­

Към статията имаше няколко снимки, представящи зловещата дра­

ворка със сестра си, но не се появила на срещата. Трупът й е бил от­

ма и героите й. В различни оттенъци на сиво се виждаха апартаментът

крит в Дежарден № 1327. Полицаите не са намерили следи от насил­

и стълбите към него, полицията, екипът от моргата, който бута носил­

ствено влизане в дома и подозират, че госпожа Адкинс е познавала

ката с опакования в найлонов чувал труп. Виждаха се и съседите, стру­

нападателя си.

пани на тротоара, възпирани от полицейската лента. Любопитството

Знаех, че трябва да сменя станцията. Но вместо това, оставих гласът

им бе запечатано на черно-бялата снимка. Сред фигурите от вътреш­

да ме завладее. Той разбуди тлеещото на дъното на съзнанието ми, изва­

ната страна на полицейската лента разпознах Клодел, вдигнал дясна­

ди тревогите ми на повърхността и окончателно унищожи възможност­

та си ръка като диригент на училищен оркестър. На малка кръгла сним­

та за безгрижен уикенд.

ка се виждаше лицето на Маргарет Адкинс, леко замазано, но по-щаст­