Выбрать главу

- ...резултатите от аутопсията още не са обявени. Полицията пре­

ливо от това, което бях видяла на масата за аутопсии.

търсва Източен Монреал, разпитва всички познати на убитата. Това

68

69

е двайсет и шестото убийство за тази година в града. Полицията на

си и убити от изпълнен със злоба психопат. Тротие. Ганьон. Адкинс.

Монреал умолява всеки, разполагащ с някаква информация, да се оба­

Жертвите живееха на доста километри една от друга и бяха с разли­

ди в отдел „Убийства" на телефон 555-2052.

чен произход, възраст, физически характеристики, но някак не можех

Без да го решавам съзнателно, свих рязко и се отправих към ла­

да се отърся от убеждението, че една и съща ръка е убила и трите. Кло­

бораторията. Ръцете ми въртяха кормилото, а краката ми натискаха

дел виждаше само различията. Аз трябваше да намеря връзката, коя­

педалите. За двайсет минути стигнах, решена да свърша нещо, макар

то да го убеди в противното.

да не бях сигурна точно какво.

Откъснах кариран лист хартия и начертах набързо таблица, като

Сградата беше тиха, изоставена от всички, с изключение на мал­

озаглавих колоните с категориите, за които сметнах, че може да се ока­

цината, извадили лошия късмет да работят на празника.

жат важни. Възраст. Раса. Цвят и дължина на косата. Цвят на очите.

Крилото на ЛСМ също бе пусто. Празните кабинети и лаборато­

Височина. Тегло. Дрехи. Семейно положение. Език. Етническа при­

рии сякаш бяха заспали, за да натрупат сили за това, което щеше да

надлежност и вероизповедание. Местоживеене. Месторабота. Причи­

последва след дългия горещ уикенд. Кабинетът ми изглеждаше така,

на за смъртта. Дата и час на смъртта. Въздействие върху тялото по-

както го бях оставила, химикалките и моливите още лежаха разпиле­

стмортем*. Местоположение на трупа.

ни върху бюрото. Докато ги събирах, се огледах из стаята, мярнах не­

Започнах с Шантал Тротие, но скоро осъзнах, че моите папки не

довършените доклади, диапозитивите, които не бях подредила в ка­

съдържат пялата информация, която ми трябваше. Исках да видя под­

талога, един недовършен проект върху челюстните сутури*.

робните полицейски доклади и снимки от местата, където бяха откри­

Все още не знаех защо бях там и какво смятах да правя. Чувствах

ти труповете. Погледнах часовника си -13,45. По случая Тротие ра­

се напрегната и не на себе си. Отново се сетих за д-р Ленц. Тя ми бе

ботеше местната полиция, така че реших да сляза до първия етаж.

помогнала да призная пристрастеността си към алкохола и да се из­

Съмнявах се в отдел „Убийства" да кипи някаква работа и предполо­

правя лице в лице с нарастващото отчуждение между мен и Пийт. Вни­

жих, че моментът е подходящ да поискам това, което ми трябваше.

мателно, но неумолимо думите й бяха отместили бариерите, прикри­

ващи чувствата ми.

Оказах се права. Огромната зала бе почти празна, а колонията от

сиви метални бюра бе почти необитаема. В далечния ъгъл на стаята

- Темп - казваше тя. - Трябва ли винаги да държиш нещата под

контрол? Не можеш ли да се довериш на някого?

се бяха събрали трима мъже. Двама седяха на съседни бюра, обърна­

ти едно срещу друго, и се гледаха над купчините папки.

Може би беше права. Вероятно се опитвах да избягам от вината,

която ме преследваше винаги, когато не можех да разреша някакъв про­

Висок кокалест мъж с хлътнали страни и русолява коса седеше, на­

блем. Или просто избягвах бездействието, което я съпътстваше. Ка­

клонил стола си назад и вдигнал крака върху бюрото. Казваше се Анд-

зах си, че разследването на престъплението не е моя работа, че това

рю Райън. Говореше с твърдия равен френски на англоговорящ и раз­

е задължение на детективите от отдел „Убийства" и че моята работа

махваше химикалката си във въздуха.

е да им помагам с изчерпателна и точна техническа информация. Ка­

Партньорът му го гледаше от отсрещната страна на бюрото, на­

зах си, че съм в лабораторията, защото не съм получила покана за нито

клонил глава настрана като канарче, което оглежда лице, доближило

едно парти. Но това не свърши работа.

се до клетката. Беше нисък и мускулест мъж, въпреки че тялото му

Въпреки че разпознавах логиката на собствените си аргументи, ко­

бе започнало да наедрява на места, както при повечето хора на сред­

гато свърших със събирането на моливите, все още не можех да из­

на възраст. Имаше неравномерния тен на човек, посещаващ солариум,