ли на зле. Подмамен от живота на ръба, Райън се забъркал в непри
ни е убягнало?
ятности заради алкохол и хапчета. Накрая прекарвал все по-малко вре
Той се пресегна за цигарите си и извади една от пакета. Пъхна я
ме в колежа за сметка на мрачните и опушени кръчми. Станал познай
в устата си и протегна пакета към мен. Поклатих глава.
ник на местната полиция, запоите му често свършвали на пода на ки
- Не, не, нищо подобно - отвърнах аз. - Имам горе два случая, по
лията. Една нощ се озовал в болницата „Света Марта" със забита във
които работя, и те ми напомнят по нещо за Тротие. Не съм сигурна
врата игла и почти разкъсана сънна артерия.
какво точно търся. Просто искам да погледна снимките от место
Както при преоткрил вярата християнин, промяната у него била
престъплението и евентуално полицейските доклади.
бърза и пълна. Все още привлечен от живота в подземния свят, Райън
- Да, познато ми е това чувство - кимна Райън и издуха кълбо дим.
просто преминал на другата страна. Завършил криминология в коле
Дори и да знаеше, че по някои от моите случаи работи и Клодел, не
жа, кандидатствал за работа в квебекската полиция и го приели. В край
се издаде. - Понякога човек трябва да се довери на предчувствието
на сметка се бе издигнал до детектив-лейтенант.
си. Какво ви е хрумнало?
Опитът му от времето, прекарано на улицата, му вършеше добра
- Тя смята, че зад всички убийства стои един и същи психопат.
работа. Въпреки че обикновено бе учтив и мек, Райън имаше репу
Гласът на Клодел бе съвсем равен. Забелязах, че отново е забил
тацията на скандалджия, който знае как да разговаря с престьпници-
поглед в мокасините си. Устните му почти не помръдваха, докато го-
72
73
вореше. Очевидно не се опитваше да прикрие презрението си. Не му
Представление.
обърнах внимание.
- Сержант-детектив Клодел - започнах аз също на френски, като
Райън се усмихна на Клодел:
внимателно подбирах думите си. - Смятам, че има значителни при
- Хайде, Люк. Не се впрягай! Няма да навреди още един човек да
лики между жертвите на няколко убийства, които са ми били възла
хвърли поглед. И бездруго не сме поставили рекорд по бързо залавя
гани за патологичен анализ. Ако съм права, възможно е един и същи
не на този престъпник.
човек, психопат, както го наричате, да стои зад всички тези убийства.
Клодел изсумтя и поклати глава. Отново погледна часовника си.
Може да съм права, може и да греша. Наистина ли искате да поеме
После вдигна очи към мен:
те отговорността, че сте пренебрегнали тази възможност, и да риску
- Какво сте открили?
вате живота на други невинни жертви?
Преди да успея да отговоря, вратата рязко се отвори и Мишел Шар
Бях учтива, но твърда. Освен това не ми беше никак весело.
боно нахлу в залата. Хукна към нас между бюрата, размахвайки лист
- О, по дяволите, Люк, нека дойде с нас - предложи Шарбоно. -
хартия с лявата си ръка.
Просто отиваме да поразпитаме тук-там.
- Пипнахме го - възкликна той. - Пипнахме кучия син! - Беше за
- Хайде, този ни е в кърпа вързан, независимо дали тя ще дойде
червен и задъхан.
или не - добави Райън.
- Тъкмо навреме - заяви Клодел. - Да видим. - Говореше на ко
Клодел не каза нищо. Само извади ключовете си, пъхна снимка
легата си като на куриер, донесъл пратка. Нетърпението му измества
та в джоба си и мина покрай мен на път към вратата.
ше всякакво подобие на любезност.
- Да действаме - подкани Шарбоно.
Шарбоно сбърчи вежди, но подаде листа на партньора си. Трима
Имах предчувствието, че пак ще бъда до късно на работа.
та мъже се скупчиха и сведоха глави над листа. Шарбоно обясни на
гърбовете им:
- Гадният копелдак използвал кредитната й карта час след като я
9.
убил. Очевидно забавлението не му е било достатъчно, така че отишъл
в магазина на ъгъла да изтегли пари. Само че там се навъртат доста
Оказа се, че не е лесно да се стигне дотам. Докато Шарбоно си про
съмнителни типове, затова имат инсталирана видеокамера, насочена
правяше път на запад по „Дьо Мезонньов", седях отзад и гледах през
точно срещу банкомата. Образът му е запечатан на лентата и - хоп!
прозореца. Следобедът бе зноен и горещ. Докато пъплехме бавно на
- ето я физиономията му.
пред, виждах как жегата се надига на вълни от тротоара.
Той кимна към фотокопието.
Монреал кипеше от патриотичен възторг. Кралските лилии бяха
- Голям красавец, нали? Ходих със снимката там сутринта, но чо