навсякъде, висяха от прозорци и балкони, грееха върху тениски, шап
векът от нощната смяна не знаеше името му. Мислеше, че може би го
ки и боксерки, бяха изрисувани върху лица, вееха се от знамена и пла
е виждал. Предложи ни да говорим с продавача, който идва в девет.
кати. От централната част на изток до Мейн потни гуляйджии бяха за
Смята, че нашият човек е редовен посетител.
взели улиците и задръстваха движението като тромб в артерия. Въпре
- По дяволите! - възкликна Бертран.
ки че привидно тълпата се движеше без определена посока, все пак
Райън се взря в снимката. Дългото му слабо тяло бе приведено над
напредваше бавно на север, към Шербрук и парада, в който пънкари
доста по-ниския Бертран.
крачеха редом с майки, тикащи бебешки колички. Хората и платфор
- Значи това е шибанякът - заключи Клодел и огледа образа в ръка
мите от парада, които бяха потеглили от „Сент Юрбен" в два на обед
та си. - Хайде да го приберем.
и се движеха на изток и нагоре към Шербрук, в момента се намира
- Бих искала да дойда с вас.
ха точно над нас.
Бяха забравили за присъствието ми. Сега и четиримата се обърна
Шарбоно се обърна към Клодел:
ха към мен. Райън и Бертран гледаха развеселени и любопитни как
- Дай да видя снимката за момент.
во ще последва.
Люк я извади от джоба си. Мишел я погледна, като за миг от
- Това е невъзможно - изрече Клодел, единственият от тях, кой
мести очи от колите пред нас.
то държеше да говори на френски. Мускулите на челюстта му изпъкна
- Не е нищо особено - каза, без да се обръща конкретно към ня
ха и лицето му се напрегна. В очите му нямаше и следа от веселие.
кого. Безмълвно се протегна и ми подаде снимката.
74
75
Хванах черно-бялата отпечатана на принтер снимка, уголемено изоб
умрели мухи бяха осеяли перваза. Железни решетки предпазваха
ражение на кадър, направен отгоре и отдясно на обекта. Виждаше се
стъклото. Двама старци седяха на кухненски столове пред вратата.
размазана фигура на мъж с извърнато лице, зает с това да вкара или
- Търсим човек на име Халеви - каза Шарбоно, като провери в бе
изтегли картата от банкомата.
лежника си. - Сигурно няма да е особено словоохотлив.
Косата му бе къса и изтъняла отпред, с причесан върху челото бре-
- Както обикновено. Паметта му може да се освежи, ако малко го
тон. Темето бе почти плешиво, покрито от дълги кичури, зализани от
поизпотим - заяви Клодел и затръшна вратата си.
ляво на дясно в опит да се прикрие плешивината.
Старците ни гледаха мълчаливо.
Очите му бяха засенчени от гъсти вежди, а ушите стърчаха като
Наниз месингови камбанки прозвъня, когато влязохме. Вътре бе
венчелистчета на маргаритка. Кожата му изглеждаше смъртнобледа.
горещо и миришеше на прах, подправки и стар картон. Две редици раф
Носеше карирана риза и нещо като работни панталони. Зърнестият
тове опасваха дължината на магазина и образуваха една централна и
образ и лошият ъгъл размиваха останалите подробности. Трябваше
две странични пътеки. По прашните полици бяха подредени най-раз
да се съглася с Шарбоно. Мъжът не бе нищо особено. Би могъл да е
лични консервирани и пакетирани храни.
всеки. Без да казвам нищо, върнах снимката.
В далечния десен ъгъл имаше хоризонтален хладилник, в чиито от
Въпросният магазин бе една от типичните квартални бакалии в Кве-
деления бяха подредени ядки, варива, сушен грах и брашно. В края
бек. Има ги навсякъде, където може да се съберат няколко рафта и хла
му бяха сложени и известно количество повехнали зеленчуци. Остан
дилник. Разпръснати из целия град, те оцеляват, като предлагат хра
ка от друга епоха, хладилникът вече не замразяваше.
нителни стоки, мляко, цигари и основните видове алкохол, а остана
По лявата стена бяха подредени вертикални хладилни витрини с
лото зависи от предпочитанията на квартала. Не са лъскави, нямат и
бира и вино. Вдясно от него, в най-далечния ъгъл, бе банкоматът. С
паркинги. По-модерните понякога имат банкомат. Точно към един такъв
изключение на него, магазинът имаше вид, сякаш не е ремонтиран от
пътувахме в момента.
времето, когато Аляска още не е била американски щат.
- По „Берже" ли? - попита Шарбоно Клодел.
Тезгяхът бе вляво от вратата. Господин Халеви седеше зад него
- Да. Намира се на юг от „Сент Катрин".
и говореше разгорещено по клетъчен телефон. Постоянно прокарва
Шарбоно зави наляво и запълзя на юг. В нетърпението си посто