- Намерихте ли нещо друго освен кости?
сти. Отново кимнаха.
- Да, точно това ни се стори нередно. - Той разпери широко ръце,
- Разкажете ми какво стана. - Докато говорех, извадих малък бе
за да покаже размера на нещото. - Имаше голям найлонов чувал око
лежник от раницата си, отворих го и щракнах химикалката си, гото
ло всичко това и... - Сви рамене, обърна длани нагоре и остави изрече
ва да си водя записки. Усмихнах се насърчително.
нието си недовършено.
Мъжът с опашката заговори нетърпеливо, думите му се втурна
- И? - Тревогата ми се засилваше.
ха като деца, пуснати в междучасие. Явно се наслаждаваше на това
- Един домакински вакуум. - Каза го бързо, едновременно смутен
приключение. Френският му бе със силен акцент, думите се сливаха
и развълнуван.
и се губеха по типичния квебекски маниер. Трябваше да слушам мно
- Какво? - попитах аз, решила, че навярно съм разбрала погреш
го внимателно.
но думата.
- Разчиствахме храсталаците, това е част от работата ни. - Посо
- Един домакински вакуум. За отпушване на канали.
чи към жиците над главите ни. после махна широко с ръка. - Трябва
Втренчих се в него. Това не бе нормално. Довърших записките си
нищо да не се допира до жиците.
и затворих бележника.
Кимнах.
- Мокро ли е там? - Не държах да обувам ботушите и да си сла
- Когато влязох в канала ей там... - Той се обърна и посочи гори
гам предпазната престижа, освен ако наистина не се налагаше.
стия участък по дължината на целия двор. - ...подуших нещо стран
- Не - отвърна мъжът и погледна към Жил за потвърждение. Жил
но. - Спря, очите му се заковаха в дърветата, ръката му остана про
поклати глава, без да отделя поглед от прахоляка в краката си.
тегната, а показалецът му пробождаше въздуха.
- Добре - казах аз. - Да вървим. - Надявах се да изглеждам по-
- Странно?
спокойна, отколкото се чувствах.
Мъжът се обърна.
Мъжът с опашката тръгна пръв през тревата и ни поведе навътре
- Ами не точно странно. - Замълча и прехапа долната си устна, до
в гората. Постепенно се спуснахме в малка падина, а дърветата и хра
като търсеше в речника си подходящата дума. - На умряло - каза той.
стите станаха по-гъсти, щом наближихме дъното й. Миришеше на мок
- Нали знаете какво е на умряло?
ра пръст, трева и гниещи листа. Слънчевите лъчи пробиваха тук-там
Изчаках го да продължи.
короните на дърветата и земята бе осеяна с неравни светли петна. Край
- Нали се сещате? Като животно, което се вмъква някъде и уми
лицето ми гъмжеше от летящи насекоми, които бръмчаха в ушите ми,
ра. - Сви леко рамене, докато го казваше, после ме погледна за по
а други се впиваха в глезените ми.
твърждение. Знаех за какво говореше. Отлично познавам мириса на
В дъното на падината работникът спря, за да се ориентира, после
смърт. Отново кимнах. - Точно това си помислих. Че енот или някое
сви вдясно. Последвах го, като размахвах длани, за да прогонвам ко
куче е умряло. Така че започнах да ровя в храсталака с греблото си
марите, отмествах клоните и присвивах очи, за да виждам през обла
там, където миришеше най-силно. Отдолу се показа купчина кости. -
ка мушици, които се опитваха да влязат в тях. Над устните ми изби
Ново свиване на раменете.
ха капчици пот, косата ми се навлажни, непокорните кичури залепна
- Аха. - Започваше да ме обзема някакво напрежение. Костите от
ха за челото и врата ми.
стари гробове не миришат.
На петнайсет метра от трупа вече нямах нужда да ме водят. Уха
- Ето защо извиках Жил... - Той погледна към по-възрастния мъж
нието на гората се смесваше с осезаемата миризма на смьрт. Мирисът
за потвърждение. Жил се взираше в земята. - ...и двамата започнах
на разлагаща се плът не прилича на никой друг и аз го усетих в топ
ме да копаем наоколо и да изриваме листата. Това, което намерихме,
лия следобеден въздух - слаб, но непогрешим. С всяка следваща стъпка
не приличаше на куче или енот. - Като каза това, мъжът скръсти ръце
задушливата воня ставаше все по-силна, докато накрая престана да се
на гърдите си, сведе брадичка и се залюля на пети.
смесва с останалите миризми и надделя над всички.
10
11
Жил спря и остана дискретно на разстояние от мен. Мирисът му
него е бил пренесен трупът. Главата и крайниците липсваха и не се
стигаше. Fie искаше да вижда отново това, което ми предстоеше да
виждаха никакви лични вещи наоколо. Освен една.
зърна. На десет метра по-нататък по-младият мъж също спря, обърна