ше длан по голата си глава - явно жест, който му бе останал от мла
янно натискаше газта и спирачките, при което шевролетът подскача
дини, когато е имал коса. На касата имаше лепенка: УСМИХНИ СЕ.
ше като люлеещо се виенско колело. Леко ми прилоша и затова се съсре
БОГ ТЕ ОБИЧА. Халеви не следваше този съвет. Лицето му бе за
доточих върху гледката на бутиците, бистрата и модерните тухлени
червено и видимо ядосано. Останах на място да гледам.
сгради в района край университета на Квебек, който граничеше със
Клодел застана точно пред касата и се прокашля. Халеви вдигна
„Сен Дьони".
дланта си и му кимна да изчака. Клодел извади полицейската си знач
- Тъпанар - изръмжа Шарбоно, когато един тъмнозелен микробус
ка и поклати глава. За момент Халеви го погледна объркано, каза бързо
„Тойота" го засече. —Копеле! - добави той, докато натискаше спирач
нещо на хинди и затвори телефона. Очите му станаха огромни зад де
ката, после се изстреля напред и се залепи за бронята на микробуса.
белите стъкла на очилата и започнаха да се стрелкат от Клодел към
- Виж го този мазен ненормалник.
Шарбоно и обратно.
Клодел не му обърна внимание, очевидно свикнал с нервното шо
- Да? - изрече въпросително той.
фиране на партньора си. Ужасно ми се гадеше, но стисках езика зад
- Вие ли сте Бипин Халеви? - попита Шарбоно на английски.
-Да.
зъбите си.
Детективът постави снимката върху тезгяха.
Най-после стигнахме „Сент Катрин", така че отново се озовах в
- Познавате ли този човек?
Мейн, само на една пресечка разстояние от момичетата на Габи. „Бер
Халеви завъртя снимката към себе си и се наведе, а разтрепера
же" е една от страничните улички, натъпкани между „Сен Лоран" и
ните му пръсти пригладиха краищата. Беше нервен и се стараеше да
„Сен Дьони". В момента се намираше право пред нас.
угоди на полицаите или поне да създаде впечатлението, че го прави.
Шарбоно зави на ъгъла и спря до тротоара пред бакалията. Заца-
В много подобни бакалии се продават контрабандни цигари или дру
пана табела над вратата обещаваше „бира и вино". Избелели от слънце
ги стоки от черния пазар и посещенията на полицията са толкова же
то реклами на „Моулсън" и „Лабат" покриваха прозорците. Редици
лани, колкото и данъчните ревизии.
77
- Никой не би могъл да разпознае човек по тази снимка. Това от
Халеви отново огледа внимателно снимката, прокара и двете си дла
видеокасетата ли е? Вече идваха едни хора. Какво е направил този чо
ни до тила, после енергично почеса главата си. Изпухтя шумно и вдиг
век?
на безпомощно ръце.
Говореше английски с напевния акцент на Северна Индия.
Шарбоно пъхна снимката в тефтера си и го затвори рязко. Поста
- Имаш ли някаква представа кой е той? - настоя Шарбоно, без да
ви визитната си картичка върху тезгяха.
обръща внимание на въпроса.
- Ако се сетите за още нещо, господин Халеви, обадете ни се. Бла
Халеви сви рамене:
годарим ви за отделеното време.
- Не се сещам да е от моите клиенти. Пък и снимката е много не
- Разбира се, разбира се. - Лицето му се оживи за пръв път, от
ясна. Лицето е извърнато.
както бе видял полицейската значка. - Ще се обадя.
Той се намести на стола си. Започваше да се успокоява, осъзнал,
- Разбира се, разбира се - изсумтя Клодел, когато излязохме. - Това
че полицията не търси него и че всичко е свързано с касетата от охра
влечуго ще ни се обади, когато Майка Тереза се изчука със Садцам
нителната камера, която полицаите бяха конфискували.
Хюсеин.
- Местен ли е? - попита Клодел.
- Той работи в бакалия. Има чили вместо мозък - отвърна Шар
боно.
- Казвам ви, не знам.
Докато вървяхме към колата, погледнах през рамо. Двамата стар
- Поне малко не ти ли напомня за някого, който идва тук?
ци още седяха пред входа. Приличаха на постоянен атрибут, като ка
Халеви се загледа в снимката.
менни кучета пред входа на будистки храм.
- Може би. Може би да. Но снимката е много неясна. Бих искал
- Дай ми снимката за малко - казах на Шарбоно.
да ви помогна. Аз... Може и да е един мъж, когото съм виждал.
Той ме погледна изненадано, но я извади. Клодел отвори вратата
Шарбоно го изгледа навъсено, навярно мислейки си това, което си
на колата и нагорещеният въздух лъхна отвътре като от пещ. Подпря
мислех и аз. Дали Халеви се опитваше да им угоди, или наистина чо
се с ръка на вратата, вдигна крака си на рамката и ме погледна. До
векът му изглеждаше познат?