Повиках с ръка Шарбоно и Клодел да дойдат при мен и им обяс
Клодел отново сви рамене;
них какво ми бе казал старецът. Клодел ме погледна, сякаш бях бгл мча-
- Добре, обаче аз няма да се пъхам в устата на лъва. Ще извикам
ща оса, нещо досадно, с което трябва да се справи. Пресрещнах по
подкрепление.
гледа му и се опитах да го предизвикам да каже нещо. Той знаеше, че
Той премести поглед от мен към партньора си и обратно с повдиг
би трябвало двамата с партньора му да разпитат старците.
нати вежди.
Без никакъв коментар Шарбоно обърна гръб и се съсредоточи върху
- Тя не ми пречи - заяви Шарбоно.
двойката. Ние с Клодел стояхме малко по-назад и слушахме. Говоре
Клодел поклати глава, заобиколи колата и седна на мястото до шофь
ха на френски толкова бързо и завалено, че не разбрах почти нищс
ора. През предното стъкло го видях как взема слушалката на радио
от репликите, крито си разменяха. Но жестовете и сигналите бяха пре
станцията.
делно ясни. Старецът с тирантите каза, че мъжът от снимката живее
Мишел се обърна към мен:
на същата улица. Другият старец възрази.
- Стой нащрек. Ако нещо се обърка, залегни.
Най-после Шарбоно се обърна към нас. Кимна към колата и ни на
Мислено му благодарих, че не ми каза да не пипам нищо. След по-
прави знак да го последваме. Докато пресичахме улицата, усетих ДВЕ
малко от минута главата на Клодел се подаде през прозореца.
чифта сълзящи очи да изгарят тила ми.
- Да тръгваме.
Седнах отзад, а двамата детективи се наместиха отпред. Шарбо
но запали колата и бавно потеглихме по улицата. Клодел се обърна
към мен:
80
81
- Не пипайте нищо. Ако това е нашият човек, не искаме нещо да
Три овехтели бели врати, наредени една до друга, водеха в сгра
провали обвинението.
дата от нивото на улицата. Пространството пред тях беше. асфалти
- Ще се постарая - насилих се да потисна сарказма в гласа си.
рано до края на тротоара.
Шарбоно спря до тротоара някъде по средата на разстоянието, за
На прозореца на третия етаж, под провисналото и посивяло дан
да огледаме сградата. Беше заобиколена от празни парцели. Напука
телено перде, бе пъхната написана на ръка табела: Стаи под наем.
ният цимент и чакълът бяха обрасли с бурени и осеяни със счупени
Клодел стъпи с крак на стъпалото й натисна по-високия от двата звъне
бутилки, стари гуми и други боклуци, които обикновено се натруп
ца до вратата. Никакъв отговор. Позвъни отново, после, след кратка
ват в изоставените градски пространства. Някой бе изрисувал стена
пауза, заблъска по вратата.
та, гледаща към празния паркинг от нашата страна на сградата. Сте
- Престанете! - изпищя глас право в ухото ми. Пронизителният
нописът изобразяваше коза с по един автомат, провесен от двете уши.
квебекски акцент накара сърцето ми да се качи в гърлото.
В устата й имаше човешки скелет. Запитах се дали смисълът на ри
Обърнах се и видях, че гласът идва от прозорец на първия етаж,
сунката е ясен на някого, освен на художника.
на около два метра вляво от мен. Нечие лице ни се мръщеше през мре
- Старецът каза, че не го е виждал днес - спомена Шарбоно и за-
жата с неприкрито раздразнение.
барабани с пръсти по волана.
- Какво си мислите, че правите? Само да счупиш вратата, задник
- Кога застават на пост пред магазина? - попита Клодел.
такъв, и ще я плащаш!
- В десет - отвърна Мишел. Погледна часовника си и ние с Кло
- Полиция! - извика Клодел, без да обърне внимание на забележ
дел последвахме примера му. Павлов би се гордял с нас - беше три
ката.
и десет. - Може би обича да си поспива до късно - предположи Шар
- Тъй ли? Покажете ми документ!
боно. - Или пък е изморен от малкото си пътешествие вчера.
Детективът вдигна служебната си карта до мрежата на прозореца.
- А може би изобщо не е тук и тези старци се канят добре да се
Лицето се наведе напред и видях, че е на жена. Беше зачервено и пълно,
посмеят за наша сметка.
оградено от тънък зелен шал, завързан с голям възел отгоре на гла
- Възможно е.
вата. Краищата на шала стърчаха нагоре като уши от шифон. Ако не
Видях група момичета да пресичат празното пространство зад сгра
се броеше липсата на оръжията и четирийсетте кила в повече, жена
дата, хванали се за ръце, както често правят приятелките на тази възраст.
та осезателно приличаше на козата от рисунката.
Докато ги гледах как се смеят и побутват в лятната горещина, се за
- Е? - Краищата на шала се развяха, докато тя местеше поглед от