мислих колко лесно подобно юношеско безгрижие може да бъде из
Клодел към Шарбоно и мен. Като реши, че изглеждам най-мажо за
трито завинаги от действията на някой луд. Заля ме вълна от гняв.
плашителна, се обърна към мен.
Възможно ли бе да седим само на метри от подобно чудовище?
- Бихме искали да ви зададем н ж о ж о въпроса - казах аз. Звуче
В този момент синьо-бяла полицейска кола спря безшумно зад нас.
ше като доста изтъркано клише и на френски, и на английски. Поне
Шарбоно слезе и отиде да поговори с полицаите. Върна се след ми
не добавих „госпожо" на края.
нута.
- Заради Жан Марк ли сте тук?
- Те ще ни прикриват - обясни той и кимна към патрулната кола.
- Не би трябвало да обсъждаме това на улицата - отвърнах, чу
Гласът му бе рязък, изоставил напълно всякакъв сарказъм. - Да
дейки се кой е Жан Марк.
действаме!
Лицето се поколеба и после изчезна. След минута чухме щракане
Когато отворих вратата си, Клодел понечи да каже нещо, но после
на ключалки и вратата се отвори от огромна жена, облечена в жълт
размисли и тръгна към блока. Последвах го заедно с Шарбоно. Забе
полиестерен пеньоар. Под мишниците и на корема й имаше тъмни пет
лязах, че е разкопчал сакото си и дясната му ръка стои напрегната и
на от пот, а по гънките на врата й потта бе смесена с мръсотия. Же
леко извита. За него бе рефлекс да е готов. За какво? - запитах се аз.
ната задържа вратата да влезем, после се обърна и тръгна с поклаща
Червената тухлена сграда изглеждаше самотна, съседите й отдав
не по тесния коридор, преди да изчезне през една врата вляво. Послед
на бяха съборени. Наоколо беше задръстено с боклуци. Ръждясала и
вахме я един по един: Клодел начело, а аз - най-отзад. В коридора ми
провиснала телена ограда минаваше от южната й страна. Нарисува
ришеше на зеле и гранясала мазнина. Вътре бе поне трийсет граду
ната коза гледаше на север.
са.
82
83
В миниатюрния апартамент вонеше на котешки изпражнения и бе
- Казах ви, не го виждам често. - Известно време мълча. От под
претъпкано с тъмни тежки мебели, произвеждани масово през двайт
ръпването шалът й се бе изместил надясно и сега стърчащите краи
сетте и трийсетте години. Съмнявах се някога да са били претапици-
ща вече не бяха в центъра на главата. - Май е все сам.
рани. Една синтетична пътека пресичаше диагонално килима в днев
Шарбоно се огледа.
ната. Не се виждаше никакво празно пространство.
- Другите апартаменти същите като този ли са?
Жената се замъкна до тапициран стол край прозореца и се отпус
- Моят е най-голям. - Устните й се стегнаха и последва едва до
на тежко на него. Металната масичка на телевизора вдясно от нея се
ловимо вирване на брадичката. Дори и в нищетата имаше място за гор
разклати и една кутийка диетично пепси се разтресе. Жената се наме
дост. - Другите са разделени. Някои са само от по една стая.
сти и хвърли разтревожен поглед през прозореца. Зачудих се дали очак
- Той тук ли е сега?
Жената сви рамене.
ва някого, или просто мрази някой да смущава навика й да шпиони
Шарбоно затвори бележника си.
ра околността.
- Трябва да поговорим с него. Да вървим.
Подадох й снимката. Тя я погледна и очите й придобиха форма
Тя го погледна изненадано:
та на ларви, свити между дебелите клепачи. Вдигна поглед към нас
- И аз ли?
тримата и осъзна - твърде късно, - че се е поставила в неизгодна
- Може да се наложи да влезем насилствено в апартамента му.
позиция. Ние стояхме прави и имахме преимуществото да я гледа
Мари-Ив се наведе напред, без да става, и изтри длани в бедрата
ме отвисоко. Тя ни изгледа продължително, местейки ларвите от един
си. Очите й се уголемиха и ноздрите се разшириха.
на друг. Настроението й сякаш се промени от войнствено на пред
- Не мога да направя такова нещо. Това ще е нарушение на непри
пазливо.
косновеността на личния му живот. Трябва да имате заповед за обиск.
- Вие сте... - започна Клодел.
Шарбоно я изгледа продължително, без да каже нищо.
- Мари-Ив Рошон. За какво е всичко това? Жан Марк да не се е
- Добре, добре, но идеята е ваша.
забъркал в нещо?
Местейки тежестта си от бут на бут, тя се изтегли напред на тласъ
- Вие ли сте портиерка на сградата?
ци като платноходка, която прави поредица от кратки маневри.
- Само събирам наема вместо собственика - отвърна тя.
Пеньоарът й се надигаше все повече и разкриваше огромни части от