- Познавате ли го? - Клодел й посочи снимката.
мраморната й плът. Когато най-после премести центъра на тежестта
- Да и не. Живее тук, но не го познавам.
си до ръба на стола, тя постави ръце на облегалките и се избута да ста
-Къде?
не.
- В номер шест. Първия вход, стаята на партера - каза тя и мах
Отиде до бюрото в другия край на стаята и затършува в чекмед
на с ръка в неопределена посока. Отпуснатата плът се разтресе като
жето. След малко извади един ключ и провери картончето, кОето ви
сеше на него. Увери се, че е търсеният, и го подаде на Шарбоно.
пудинг.
- Благодаря ви, госпожо. Ще се радваме да проверим имота за не
- К а к се казва?
редности.
Тя се замисли за момент, подръпвайки разсеяно края на шала си.
Докато се обръщахме към вратата, любопитството й надделя:
Видях как капка пот изби и се плъзна надолу по лицето й.
- Хей, какво е направил този?
- Сен Жак. Разбира се, обикновено не използват истинските си име
- Ще върнем ключа, като си тръгваме - каза Клодел. Тръгнахме
на.
си, а тя ни изпрати, забила поглед в гърбовете ни.
Шарбоно си водеше бележки.
- От колко време живее тук?
Коридорът в първия вход бе същият като този, от който току-що
- Може би от година. Това е доста дълго като за тук. Повечето не
бяхме излезли. Имаше врати отляво и отдясно, а в дъното стръмна
се задържат. Разбира се, не го виждам често. Може би идва от време
стълба водеше към горния етаж. Номер 6 бе първата врата вляво. В
на време. Не обръщам внимание. - Тя сведе очи и присви устни за
сградата бе задушно и зловещо тихо.
ради очевидната си лъжа. - Не питам.
Шарбоно застана отляво на вратата. Клодел и аз - отдясно. И два
- Идват ли хора при него?
мата бяха разкопчали саката си и Клодел бе поставил ръка върху своя
84
85
магнум 357. Почука на вратата. Никакъв отговор. Почука отново. Пак
ти. Недоядено парче кашкавал в синя керамична купа. Чаша от „Бъргьр
нищо.
Кинг". Няколко пакетчета солени бисквити.
Двамата детективи си размениха погледи и Клодел кимна. Ъгълче
Нещо ми просветна, когато се наведох над котлона. Топлината му
тата на устата му бяха хлътнали още повече и лицето му изглеждаше
смрази кръвта ми и аз се обърнах рязко към Шарбоно:
по-изострено от обикновено. Шарбоно пъхна ключа в ключалката и
- Той е тук!
отвори вратата със замах. Изчакахме, напрегнати и заслушани.
Думите ми прозвучаха в същия момент, когато в десния ъгъл на
Нищо.
стаята една врата рязко се отвори и блъсна Клодел, който загуби рав
- С е н Жак?
новесие. Дясната му ръка и рамото останаха затиснати между врата
Тишина.
та и стената. Една фигура се хвърли през стаята с приведено тяло и
- Господин Сен Жак?
хукна към отворената входна врата. Чух дрезгавото му дишане.
Пак никакъв отговор.
Само за секунда в стремителния си бяг през стаята беглецът вдиг
Шарбоно вдигна длан срещу мен. Постоях, докато детективите вля
на глава и две тъмни очи срещнаха моите изпод оранжевата козирка
зоха, после ги последвах с разтуптяно сърце.
на шапката. В този миг разпознах погледа на ужасено животно. Нищо
В стаята имаше малко мебели. В далечния ляв ъгъл висеше най
повече. В следващия момент вече го нямаше.
лонова завеса, закачена на ръждясали куки върху закръглена релса,
Клодел възстанови равновесието си, извади пистолета си и изско
така че се образуваше нещо като баня. Под завесата се виждаше ос
чи през вратата. Шарбоно го последва моментално. Без да се замис
новата на шкаф и две тръби, които навярно водеха към чешма. Тръби
лям, аз се включих в гонитбата.
те бяха ръждясали и край тях бе плъзнал странен зелен мъх. Вдясно
от завесата, на задната стена, имаше плот с котлон. Няколко пластма
сови чаши и разнородна колекция от чинии и тенджери заемаха оста
11.
налото място върху него.
Пред завесата, по дължината на лявата стена, имаше неоправено
Когато се изстрелях на улицата, слънчевата светлина ме заслепи.
легло. Отдясно бе подпряна маса, направена от голямо парче шпер
Присвих очи, опитвайки се да открия детективите. Парадът беше за
плат. За основа й служеха две магарета за рязане на дърва - и двете
вършил и множество хора прииждаха откъм Шербрук. Забелязах Кло
с печати, че са собственост на Общината. Масата бе отрупана с кни
дел, който си пробиваше път през тълпата, лицето му бе почервеня
ги и вестници. Стената над нея бе покрита с карти, снимки и статии