ло и ядосано, докато крещеше на хората да му направят път. Шарбо
от вестници, образуващи колаж с дължината на масата. Имаше мета
но бе на крачка-две зад него. Държеше полицейската си значка вдиг
лен сгъваем стол. Единственият прозорец в стаята се намираше вдяс
ната пред себе си и си пробиваше път с нея.
но от вратата и бе съвсем съшият като в апартамента на госпожа Ро-
Тълпата се веселеше, без да подозира, че става нещо необичайно.
шон. Две голи крушки висяха от дупка на тавана.
Една пълна блондинка се люлееше на раменете на приятеля си, отмет
- Хубаво място -* отбеляза Шарбоно.
нала глава назад и вдигнала високо ръце, размахвайки бутилка бира.
- Да. Истинска красота. Красиво като херпес или като перуката на
Пиян мъж, увесил знамето на Квебек като наметало на раменете си,
Бърт Рейнолдс.
се бе покатерил на стълба на една улична лампа. При вида му тълпа
Клодел отиде до импровизираната баня, извади химикалка от джо
та започна да скандира: Квебек на квебекчани! Забелязах, че хорът
ба си и внимателно дръпна завесата с нея.
е по-пронизителен от преди.
- От министерството на отбраната може да поискат да вземат про
Огледах празния паркинг, качих се на бетонно блокче и се надиг
би оттук. Има доста материал за потенциално биологично оръжие. -
нах на пръсти, за да огледам тълпата. Сен Жак, ако това бе той, не се
Пусна завесата и се доближи до масата.
виждаше никъде. Беглецът имаше преимуществото, че познава доб
- Копелето дори не е тук - отбеляза Шарбоно и отметна края на
ре района, и се бе възползвал от него, за да се отдалечи максимално
одеялото върху леглото с върха на обувката си.
от нас.
Оглеждах кухненските прибори върху плота. Две халби за бира.
Съзрях полицай от екипа, който осигуряваше подкреплението.
Стар тиган с остатъци от загоряло ядене, което приличаше на спаге-
Тъкмо прибираше портативната си радиостанция, за да се включи в
86
87
преследването. Беше извикал помощ, но се съмнявах някоя патрул
освен колене, крака и обувки. Тълпата продължаваше да ме тъпче, ся
на кола да успее да премине през тълпата. И той, и партньорът му си
каш не ме забелязваше до последния момент, в който вече се препъва
запроправяха с лакти път през тълпата към „Берже" и „Сент Катрин", ше в мен.
доста назад от Клодел и Шарбоно.
Претърколих се настрана и се опитах да коленича. Неволните рит
В този момент забелязах оранжевата бейзболна шапка. Беше пред
ници и бутане с крака продължаваха да ми пречат да се изправя. Ни
Шарбоно, който вече бе завил на изток по „Сент Катрин", но не мо
кой не спря да ме защити или да ми помогне да стана.
жеше да я види заради множеството тела. Сен Жак се отправяше на
После чух нечий сърдит глас и тълпата леко се отдръпна. Около
запад. Веднага щом го забелязах, той отново изчезна. Размахах ръце
мен се образува малка празнина и една ръка се появи пред лицето ми,
да привлека внимание, но не успях. Бях загубила Клодел от погледа
мърдайки нервно с пръсти. Вкопчих се в нея и се изправих, като по
си и никой от патрулните полицаи не ме виждаше.
чудо отново получих достъп до слънчева светлина и кислород.
Без да се замислям, скочих от бетонното блокче и се втурнах през
Ръката се оказа част от Клодел. Той държеше тълпата настрана с
тълпата. От телата наоколо се носеше мирис на пот, плажно мляко и
другата, докато с мъка се изправях на крака. Виждах, че устните му
изветряла бира и образуваше нещо като човешки смог. Сведох глава
се движат, но не разбирах какво ми казва. Както обикновено, изглеж
и си запробивах път в посоката, в която бях видяла Сен Жак. Нямах
даше раздразнен. Въпреки това никога досега не бях се радвала тол
полицейска значка, с която да извиня грубия начин, по който разбут-
кова да го видя. Той млъкна и ме огледа от глава до пети. Забеляза ра
вах хората, така че просто блъсках и ръгах, без да поглеждам нико
ната на коляното ми, охлузените лакти. Очите му се спряха върху дяс
го в очите.
ната ми буза. Беше ожулена и кървеше, а дясното ми око започваше
Опитах се да видя Сен Жак през стотиците глави наоколо, но беше
да отича.
невъзможно. Насочих се към мястото, където го бях забелязала, про
Клодел пусна ръката ми, извади кърпа от джоба си и ми я подаде,
мъквайки се през телата като ледоразбивач в Северно море.
като посочи лицето ми. Когато посегнах да я взема, ръката ми трепе
Почти успях. Бях близо до „Сент Катрин", когато някой ме сграб