реше. Почистих кръвта и праха, сгънах кърпата и я притиснах към бу
чи грубо изотзад. Нечия длан с размера на тенис ракета се обви око
зата си. Той се наведе и извика в ухото ми:
ло гърлото ми и рязко дръпна опашката ми назад. Брадичката ми се
- Не се отделяйте!
изстреля нагоре и усетих или по-скоро чух как нещо изпука във вра
Кимнах.
та ми. Ръката ме дръпна назад и ме притисна към гърдите на някакъв
Детективът си проправи път към западната страна на „Берже", къде
гигант в работни дрехи. Някакво лице се доближи до ухото ми и ме
то тълпата не бе така многобройна. Следвах го с отмалели крака. После
лъхна воня на кисело вино, цигарен дим и гранясал чипс.
смени посоката и тръгна към колата. Втурнах се и сграбчих ръката
- Хей, малката, какво, по дяволите, си се забутала така?
му.
Не можех да отговоря даже и да исках. Това сякаш го ядоса още
- Сен Жак е там! - извиках аз и посочих в противоположната по
повече и той пусна косата и врата ми, постави длани върху рамене
сока. - Видях го!
те ми и ме блъсна силно. Главата ми се изстреля напред като от ка-
Клодел свъси вежди.
тапулт, така че връхлетях върху някаква жена с къси панталонки и ви
- Вие отивате в колата - заяви той.
соки токчета. Тя изпищя и хората край нас леко се отдръпнаха. Раз
- Видях го на „Сент Катрин"! - повторих аз, като помислих, че може
махах ръце, опитвайки да възстановя равновесието си, но беше пре
би не ме е чул. - Пред „Ле Фуфун Електрик"! Вървеше към „Сен Ло
калено късно. Вече бях на земята, като се стоварих върху нечие ко
ран". - Гласът ми звучеше малко истерично дори и на самата мен, но
ляно.
привлякох вниманието му. Той се поколеба за миг, оценявайки кол
При сблъсъка с паважа ожулих бузата и челото си и вдигнах ръце
ко сериозни са раните ми.
над главата си в инстинктивен опит да се предпазя. Кръвта пулсира
- Добре ли сте?
ше в ушите ми. Усещах чакъла, който дращеше дясната ми буза, и раз
-Да.
брах, че съм я одрала силно. Докато опитвах да се надигна, нечия обув
- И ще отидете в колата?
ка се стовари тежко върху пръстите ми и ги смаза. Не виждах нищо
- Да! - Той се обърна. - Чакайте! - Повдигнах краката си и пре
крачих ръждясалия метален кабел, който ограждаше площада. Оти-
88
89
дох до едно бетонно блокче и се качих на него с разтреперани крака.
- Той познава района - казах аз, устоявайки на желанието да ог
Огледах морето от глави в търсене на оранжевата шапка. Нищо. Кло
ледам раните по бузата си. - Това му помогна.
дел нетърпеливо чакаше, докато оглеждах тълпата, като постоянно ме
Шарбоно запуши мълчаливо.
стеше поглед от мен към кръстовището и обратно. Напомняше ми на
- Мислите ли, че беше нашият човек от банкомата?
ловджийско куче, което очаква началния изстрел.
- По дяволите, не знам - въздъхнах аз. - Не видях лицето му.
Накрая поклатих глава и вдигнах ръце:
Клодел изсумтя, после извади носна кърпа от джоба си и започна
- Вървете. Аз ще продължа да се оглеждам.
да трие потта от врата си. Хвърлих поглед към него.
Той си запробива път с лакти в посоката, която му бях посочила.
- Вие успяхте ли да го зърнете?
Тълпата по „Сент Катрин" бе по-огромна от всякога и след няколко:
Ново изсумтяване.
минути главата на Клодел изчезна сред нея. Множеството сякаш го
Видях го как клати глава и намерението ми да не коментирам се
погълна.
изпари.
Взирах се, докато очите ми се замъглиха, но колкото и да се на
- Третирате ме, сякаш съм малоумна, господин Клодел, и от това
прягах, не можах да видя Шарбоно или Сен Жак. Отвъд „Сент Юр-
започва да ми писва.
бен" забелязах патрулна кола, която пъплеше в началото на тълпата;
Детективът произведе поредното си изсумтяване.
с пуснати сигнални светлини. Хората обаче не обръщаха внимание на
- Как е лицето ви? - попита той.
настойчивия вой на сирената й. За миг зърнах нещо оранжево, но се
- Прекрасно! - отвърнах му през зъби. - На моята възраст това
оказа, че това е жена, преоблечена като тигър. След няколко минути
си е като безплатна ексфолиация*.
мина покрай мен, като носеше в ръка главата от костюма си и пиеше
- Следващия път, когато решите да се впуснете в преследване на
кола.
някой престъпник, не очаквайте да ви вдигам от земята.
Слънцето приличаше и главата ми бучеше. Усещах как коричка-
- Следващия път се постарайте да подсигурите по-добре мястото,
където ще извършвате арест, и на мен няма да ми се налага да преслед