Выбрать главу

прехвърлях възможни думи.

За пръв път ми се стори, че долавям нотка на раздразнение в гла­

- Това са хората, с които живеят - заявих аз. - Вижте Адкинс.

са на Шарбоно.

Съпруг. Син.

- Може нашият човек да страда от мания за величие - продължи

- Да. За Ганьон са Бр. и Пр. Брат и приятел - съгласи се Шарбо­

Клодел. - Може да е гледал братя Менендес и да е решил, че са готи-

но.

ни. Може да се мисли за Доблестния Дъдли и да иска да се бори със

- Истинска гадина - обади се Клодел. - А какво е Ст.? - попита

злото. Може да упражнява френския си и това да му е по-интересно

той за съкращението в последната колона. Сен Жак го бе написал сре­

от историите в читанката. Откъде да знам, по дяволите? Но това не

щу някои имена, а срещу други не.

значи, че е Джак Изкормвача. - Той погледна към вратата. - Къде са;

Никой не можа да отговори.

криминолозите, мътните ги взели?

Шарбоно обърна на следващата страница и всички замълчахме, до­

Кучи син! - казах си мислено, но не промълвих нищо на глас.

като четяхме новата група бележки. Страницата бе разделена напо­

Двамата с Шарбоно насочихме вниманието си към плота. До сте­

ловина, като отгоре бе написано едно име, а в средата на страницата

ната имаше купчина страници и изрезки от вестници. Като ги повди­

още едно. Под всяко име имаше по три колони. Лявата бе озаглаве­

гаше с химикалката си, Мишел ги прегледа набързо. В купчината има­

на Дата, следващите две - Прибиране и Излизане. Надолу колоните

ше само обяви, най-вече от Ла прес и Газет.

бяха пълни с дати и часове.

- Може червеят да си е търсел работа - отбеляза хапливо Клодел.

- Боже господи, той ги е наблюдавал! Следял ги е като шибана сян­

- И да е мислел, че може да се позове на Боден за препоръки.

ка! - избухна Мишел.

- Какво беше това отдолу? - Мярнах нещо жълто в дъното на куп­

Клодел не каза нищо.

чината.

- Този побъркан кучи син е преследвал жените - повтори Шарбо­

Шарбоно пъхна химикалката под последния вестник и го повдиг­

но, сякаш като перифразираше думите си, щеше да прозвучи по-убе­

на. Отдолу имаше жълт бележник. Мишел остави вестниците да пад­

дително. Или по-малко убедително.

нат на мястото си, пъхна химикалката си зад купчината и избута бе­

- Задълбочено проучване - изрекох тихо. - И още не го е приклю­

лежника напред, така че да го огледаме.

чил.

Беше с жълти листи с редове - от типа, по който си падат адвока­

- Какво? - възкликна Клодел.

тите. Видяхме, че горната страница е частично изписана. Като задържа

- Адкинс и Ганьон са мъртви. А тези дати са скорошни. Кои са дру­

купчината вестници с опакото на дланта си, Шарбоно избута бележ­

гите?

ника още по-напред. Сега го виждахме целия.

- П о дяволите!

Ефектът от статиите за серийните убийци бе нищо в сравнение с

- Къде са криминолозите, мамка му? - Клодел тръгна към врата­

чувството, което изпитах, когато прочетох написаното. Страхът, кой­

та и изчезна в коридора. Чух го как ругае патрулния полицай.

то бях потискала през цялото време, изскочи и ме зашшдя с пълна сила

Погледнах картата, търсейки нещо, което да отвлече мислите ми.

Картата беше много голяма и подробно отразяваше острова, реката

94

95

и множеството общини в Монреал и околностите му. Розовите квар­

и така ми напомняше на римски бог. Все не можех да се сетя точно

тали бяха пресечени от бели улици, свързани с червени на цвят пъти­

на кой. - Какво е положението?

ща и сини магистрали. Бяха осеяни със зелени петна, означаващи пар­

- Убийството в Дежарден. Шибанякът, който е използвал кредит­

кове, игрища за голф и гробища, оранжеви петна за различни инсти­

ната карта на убитата, смята тази дупка за свой дом - обясни Клодел.

туции, лилави - за търговски центрове, и сиви - за индустриалните

- Евентуално. - Посочи стаята с размах на ръката. - Доста неща ни

зони.

е оставил тук.

Намерих Сентървил и се наведох напред, за да открия собствена­

- Е, ние ще ги съберем - усмихна се Жилбер. Влажни къдрици бяха

та си малка уличка. Беше дълга само една пресечка и докато я търсех,

залепнали по челото му. - Да потърсим отпечатъци.

започнах да си обяснявам защо такситата, които поръчвах по телефо­

- Има и мазе.

на, я намираха толкова трудно. Обещах си в бъдеше да проявявам по­

- Добре. Клод, ти започни долу. Марси, поеми онзи плот.

вече търпение. Или поне да обяснявам по-подробно. И тогава изпиг