Тазовите кости обграждаха вакуума за отпушване на канали. Дълга
се и безмълвно посочи към мажа купчина, отчасти покрита с листа
та му дървена дръжка стърчеше нагоре като обърната дръжка на бли-
и клонки. Край нея обикаляха и бръмчаха пчели като бедни учени край
залка, а червената гумена част бе притисната плътно към тазовия от
шведска маса.
вор. Положението подсказваше, че нарочно е поставена там. Кожо-
При тази гледка стомахът ми се сви, а гласът в главата ми се оба
то и зловещо да изглеждаше това, не вярвах да е случайно.
ди: „Казах ли ти!" С нарастващ ужас оставих раницата си до дънера
Изправих се и се огледах, а коленете ми изстенаха недоволно от
на едно дърво, извадих чифт хирургически ръкавици и внимателно си
внезапното движение. От опит знаех, че животните могат да изровят
проправих път през гъсталака. Когато наближих могилата, видях къде
и завлекат части от трупове на голямо разстояние. Кучетата често ги
мъжете бяха разровили листата. Гледката потвърди страховете ми.
крият сред ниски храсталаци, а риещите животни ги прибират в дуп
Изпод листата и пръстта се подаваха ребра от гръден кош, краи
ките си под земята. Разрових пръстта с ръце и огледах района в не
щата им се извиваха като рамка на старинен кораб. Наведох се да ог
посредствена близост за евентуални следи.
ледам по-добре. Мухите започнаха да жужат още по-силно в протест
Мухите бръмчаха, а някъде много далече се чу автомобилен клак
срещу появата ми, а слънчевите лъчи се отразяваха в искрящо зеле
сон. В главата ми нахлуха спомени за други гори, други гробове, дру
ните им телца. Когато разчистих още от изгнилите листа, видях, че реб
га кости - като накъсани образи от стари филми. Стоях абсолютно не
рата се придържат от част от гръбначен стълб.
подвижна, търсех, бях нащрек. Най-после по-скоро долових, откол
кото видях, че нещо не е наред в околността.
Поех си дълбоко дъх, свалих латексовите ръкавици и започнах да
По дяволите! Продължих да се оглеждам. Лек бриз раздвижи влаж
изривам с шепи гнилите листа и боровите иглички. Когато гръбнакът
ните къдрици край лицето ми и прошумоля в листата. Съсредоточих
се разкри напълно, някожо стреснати бръмбара бързо избягаха. Чер
се с всжа клетка на тялото си върху светлината и сенките. Нищо.
веи се развиваха и изпълзяваха навън, изчезвайки един след друг по
После го забелязах. Вятърът подухваше леко над лъскавата по
край гръбначните прешлени.
върхност, по която сякаш за миг се плъзваха малки вълнички. Нищо
Без да обръщам внимание на буболечките, продължих да разри
особено, но очите ми го доловиха. Приближих се, затаила дъх, и по
вам с ръце. Бавно и внимателно разчистих участък от около един квад
гледнах отблизо. Не се изненадах от видяното. Започва се, помислих
ратен метър. След по-мажо от десет минути видях добре какво бяха
си.
открили Жил и колегата му. Отместих косата от лицето си, седнах на
От една кухина в корените на висока жълта топола се подаваше
пети и се взрях в оформилата се гледка.
ъгълче от друг найлонов чувал. Нацъфтели лютичета край дънера на
Приличаше на частично оголен до скелета торс. Гръбначният стълб,
тополата прикриваха чувала, а нежните им стръкчета се губеха сред
гръдният кош и тазовата кост все още бяха свързани от изсъхнали мус
избуялите плевели.
кули и сухожилия. Докато съединителната тъкан е упорита и отказва
Приближих се до дървото. Клонки и листа се пречкаха в краката
да пусне от хватката си ставите в продължение на месеци и години,
ми. Разчистих достатъчно от найлона, за да мога да го хвана здраво,
мозъкът и вътрешните органи не са така издръжливи. С помощта на
и го подръпнах. Не се помести. Увих го около китката си, дръпнах по-
бактериите и насекомите те бързо се разлагат, понякога само за ня
силно и усетих, че чувалът поддава. Подозирах какво е съдържание
кожо седмици.
то му. Насекомите отново зажужаха пред лицето ми. Струйки пот за
Виждах останки от кафява изсъхнала тъкан по костите от гръдна
почнаха да се стичат по гърба ми. Сърцето ми заби като бас в хеви-
та и коремната област. Докато стоях клекнала и мухите бръмчаха край
метъл ритъм.
мен в осеяната от слънчеви снопове гора, разбрах със сигурност две
Още едно напрягане на мускулите и чувалът се показа. Придърпах
неща: торсът беше човешки и не бе престоял тук дълго.
го достатъчно, за да мога да погледна вътре. И бях права. Когато раз-