Марси отиде в дъното на стаята, извади метална кутия от куфар
тах третия си шок за деня.
чето си и започна да посипва ламинирания плот с черен прах за търсе
Пръстът ми се движеше над Атуотър, точно извън оранжевия парт
не на отпечатъци. Другият специалист слезе в мазето. Пиер си сло
цел на Семинарията. Погледът ми попадна на малък символ, надрас
жи латексови ръкавици и започна да взема вестниците от плота до сте
кан с химикалка в югозападния ъгъл - една оградена с кръгче буква
ната и да ги поставя в голяма найлонова торба. Тогава ме споходи по
X. Намираше се близо до мястото, където бе открито тялото на Иза-
следният шок за деня.
бел Ганьон. С разтуптяно сърце се опитах да открия Олимпийския ста
- Какво е това? - попита той, като вдигна изрезка, която бе някъ
дион на изток.
де по средата на купчината, и се взря в нея продължително. - Това ти
- Господин Шарбоно, вижте това - казах аз с напрегнат глас.
ли си?
Той се приближи.
Изненадах се, когато погледна към мен.
- Къде е стадионът?
Без да кажа нищо, отидох до него и се взрях в листа, който държе
Посочи го с химикалка и ме погледна.
ше. Потресена, видях собствените си познати дънки, тениска и
- Къде е къщата на Маргарет Адкинс?
слънчеви очила. Ръката в ръкавицата стискаше моята снимка, публи
Поколеба се за миг, наведе се и се пресегна да посочи една ули
кувана в Лъо Журнал същата сутрин.
ца, която тръгваше на юг от парка Мезонньов. Химикалката му оба
За втори път този ден се видях на кадъра, направен след една екс-
че застина във въздуха, защото и двамата видяхме миниатюрния знак.
хумация преди две години. Снимката бе изрязана също така грижли
Оградено в кръгче X.
во, както и закачените на стената. Тялото ми бе оградено с химикал
- Къде е живяла Шантал Тротие?
ка и на гърдите ми бе изписано голямо X.
- Сент Ан де Белвю. Много далече.
И двамата погледнахме картата.
- Да я претърсим систематично, сектор по сектор - предложих тихо.
12.
- Аз ще започна от горния ляв ъгъл надолу, вие започнете от долния
десен ъгъл и се движете нагоре.
Спах през по-голямата част от уикенда. В събота сутрин направих
Той го намери пръв. Третото оградено X. На южния бряг, до Сен
не особено успешен опит да стана. Краката ми трепереха и когато по
Ламбер. Не знаехме за убийства в този район. Клодел също не бе чу
мръднех глава, остра болка прорязваше врата и основата на черепа
вал. Търсихме още десет минути, но не намерихме друго X.
ми. Лицето ми бе охлузено и дясното ми око приличаше на развале
Тъкмо започвахме повторно търсене, когато микробусът на Лабо
на синя слива. По време на тези почивни дни царстваха супата, аспи
раторията по криминология спря отпред.
ринът и антисептичните средства.
- Къде, по дяволите, се бавите? - попита Клодел, когато колеги
В понеделник пневматичният чук в главата ми престана да кънти.
те влязоха с металните си куфарчета.
Можех да вървя сковано и да извръщам леко главата си. Станах рано,
- Тук е невъзможно да се мине с кола - обясни Пиер Жилбер.
взех си душ и в осем и половина вече бях в кабинета си.
Кръглото му лице бе оградено от къдрава брада и още по-къдрава коса
На бюрото ме чакаха три искания. Не им обърнах внимание. На
брах номера на Габи, но попаднах на телефонния й секретар. Напра-
9 6
9 7
вих си чаша нескафе и зачетох листчетата със съобщения, оставени
и излязло от дома си в предградията, за да вземе заедно с приятели
за мен по телефона. Едното беше от детектив във Вердюн, друго - от
те си метрото до училище. Девойката носела униформа с карирано сако
Андрю Райън, трето - от някакъв репортер. Изхвърлих последното
и чорапи до коленете. Учебниците и тетрадките били в раница на гърба
в кошчето и оставих другите край телефона. Нито Шарбоно, нито Кло
й. Бъбрела и се кикотела, след часа по математика изяла обяда си. В
дел бяха се обаждали. Нито пък Габи.
края на деня изчезнала. Трийсет часа по-късно накълцаното й тяло било
Набрах оперативната зала в Градската полиция и потърсих Шар
намерено в найлонови торби за боклук на почти седемдесет километ
боно. След кратка пауза научих, че го няма. И Клодел го нямаше. Оста
ра от дома й.
вих съобщение, чудейки се дали вече са в движение, или започваха ра
Върху бюрото падна сянка и ме принуди да вдигна глава. Бертран
бота по-късно.
държеше две големи чаши с кафе. На тази, която ми подаде, пишеше: