Выбрать главу

ново срещна моя. Мускулите на челюстта му се напрегнаха.

Ноже мой, Габи, къде си? Не си позволих да се тревожа за това.

- Съобщи на Клодел. Мисля, че това е убедително.

Почуках нервно с химикалката си по подложката. После се облег­

- Трябва да проверя едно-две неща. После ще се обърна към Ка­

нах назад и я подхвърлих няколко пъти във въздуха.

питан Съмнение.

- Време е да измисля нов план за действие.

Райън си тръгна, без да каже „довиждане", а аз приключих с при­

Продължих да подхвърлям химикалката.

бирането на костите. Оставих кутиите на масата и заключих лабо­

- Трябва да сменя тактиката.

раторията на излизане. Докато прекосявах фоайето, забелязах, че

Станах, метнах чантата си на рамо и изгасих лампата.

часовникът над асансьорите показва шест и половина. Пак бях оста­

- Лошо ти се пише, Клодел!

нала с чистачите. Знаех, че е прекалено късно за което и да е от две­

те неща, които си бях запланувала, но реших все пак да опитам.

Подминах собствения си кабинет и стигнах до последната вра­

14.

та вдясно по коридора. На малка табелка пишеше ИНФОРМАТИ­

КА и името Люси Дюмон.

Когато се качих в маздата, опитах да запазя бойния си дух. Не се по­

На ЛСМ й бе отнело доста време да осъзнае ползата от компют­

лучи. Моментът беше отминал. Очакването на това, което бях плани­

рите, но най-после бе на правия път. През есента на '93-а бе напра­

рала за вечерта, ме правеше прекалено нервна. Прибрах се право вкъщи,

вена пълна компютризация и данните постоянно се въвеждаха в си­

като се отбих само в гръцкия ресторант, за да си купя порция сувлаки*.

стемата. Сега текущите случаи можеха да бъдат проследявани и до­

Влязох в апартамента, пренебрегнах обвинителния поздрав на Бърди

кладите по даден случай от всички отдели се събираха в една обща

и тръгнах право към хладилника, за да си взема диетична кола. Оста­

директория. Постепенно в базата данни се въвеждаха и случаите oi

вих я на масата до мазната кесия, в която бе вечерята ми, и поглед­

предишните години. Бяхме навлезли в компютърната епоха и

нах телефонния секретар. Не мигаше. Габи не се бе обаждала.

Люси Дюмон ни предвождаше.

Вратата й бе затворена. Почуках, без да очаквам отговор. В 18,30

* Гръцки вариант на шиш-кебап, при който месото се маринова преди

дори и Люси си бе тръгнала.

печенето. - Б. ред.

112

113

Отидох в спалнята и прерових нощното си шкафче. Това, което

тата на седалката до себе си. Тъкмо включвах на скорост, когато свет­

търсех, се оказа заровено в третото чекмедже. Занесох картата в тра­

кавица раздра небето. Вятърът се бе усилил и първите големи капки

пезарията и я разпънах на масата. Отворих колата и кесията с храна­

започнаха да се разбиват по предното ми стъкло.

та. Нямаше да се получи. При вида на мазния ориз и препеченото п>

Придвижвах се напред в предвещаващия буря мрак, забавях на вся­

веждо стомахът ми се обърна. Взех си парче пита.

ка пресечка, за да разчета уличните знаци/Следвах маршрута, който

Намерих вече познатото ходило и проследих маршрута от Сентър-

си бях начертала в главата, завих първо наляво, после надясно, после

вил през реката до южния бряг. Намерих търсения квартал и сгънах

още два пъти наляво...

картата така, че да се виждат Сен Ламбер и Лонгьой. Лапнах още хап­

След десет минути спрях и паркирах. Сърцето ми туптеше като топ­

ка от сувлакито, докато изучавах района, но стомахът ми продължа­

ка за пинг-понг по време на игра. Изтрих влажните си длани в дънки-

ваше да отказва това ястие. Нямаше да отстъпи.

те и се огледах.

Бърди се намести на десет сантиметра от мен.

Небето бе още по-тъмно и мракът бе станал почти непрогледен.

- Мъчи се ти! - казах аз и бутнах алуминиевото фолио с яденето

Бях минала през някакви жилищни квартали с едноетажни къщи и

към него. Той ме погледна изумено, после се приближи. Вече бе за­

дървета по тротоарите, но сега се намирах на края на изоставена ин­

почнал да мърка.

дустриална зона, маркирана като малък сив полумесец на картата. Бях

В гардероба в антрето намерих фенер, чифт градинарски ръкави­

съвсем сама.

ци и спрей против насекоми. Пъхнах ги в раницата заедно с картата,

Отдясно на улицата имаше редица изоставени складове, чиито без­

папката и бележника си. Облякох си тениска, дънки и маратонки и опле­

жизнени силуети се осветяваха от една-единствена улична лампа. Сгра­