тох косата си на стегната плитка. В последния момент грабнах една
дата най-близо до лампата се виждаше неестествено ясно, докато съсе
дънкова риза с дълъг ръкав и я пъхнах в раницата. Взех бележника,
дите й се губеха в задълбочаващия се мрак, а най-далечната бе потъна
който стоеше до телефона, и надрасках: „Отивам да проверя трето
ла в тъмнината. На някои от тях имаше табели, че се продават или да
то X - Сен Ламбер." Погледнах часовника си - 19,45. Добавих дата
ват под наем. Някои прозорци бяха счупени, а паркингите бяха осея
та и часа и оставих бележника на масата в трапезарията. Вероятно това
ни с боклуци.
не бе необходимо, но ако нещо станеше с мен, поне щях да съм оста
Гледката вляво бе не по-малко безнадеждна. Нищо. Пълен мрак.
вила следа.
Тази празнина съответстваше на безименното зелено петно на карта
Метнах раницата на рамо, натиснах бутоните, за да включа алар
та, където Сен Жак бе поставил третото X. Бях се надявала да наме
мената система, и излязох от апартамента си.
ря гробище или малък парк.
Като изкарах колата от гаража, обиколих пресечката, поех по „Сент
По дяволите!
Катрин" на изток до „Дьо ла Монтан", а оттам на юг към моста „Вик
Опрях длани на кормилото и се взрях в тъмнината.
тория" - един от трите, свързващи Монреал с южния бряг на река Сен
Сега какво?
Лоран. Облаците, които се носеха по небето следобед, сега се групи
Наистина не бях обмислила този вариант.
раха за по-сериозни действия. Изпълваха хоризонта, тъмни и злокоб-
Просветна светкавица и за момент освети улицата. Нещо излетя
ни, и заради тях реката изглеждаше враждебно мастиленосива.
от нощта и се блъсна в предното стъкло. Подскочих и извиках упла
Виждах малките острови Нотр Дам и Сент Елен нагоре по река
шено. Съществото остана за миг там, като блъскаше трескаво по стъкло
та и моста помежду им. Изглеждаха замрели в сгъстяващия се мрак.
то, после отлетя в мрака сред усилващия се вятър.
Надолу по реката лежеше Островът на монахините. Някога собст
веност на църквата, сега беше квартал, населен от юпита, малък ак-
Спокойно, Бренън. Поеми си дъх.
ропол от жилищни сгради, игрища за голф, тенискортове и плувни ба
Взех раницата си, облякох дънковата риза и пъхнах ръкавиците в
сейни, свързан с града посредством моста „Шанплен".
задния си джоб, а фенера - в колана на дънките. Оставих папката и
Когато стигнах до южния бряг, поех по булеварда „Сър Уилфред
бележника.
Лорие". Докато прекося реката, вечерното небе бе станало странно
„Няма да си водиш никакви бележки", казах си.
зелено. Спрях, за да огледам картата. Като се ориентирах по малки
Ношта миришеше на дъжд. Вятърът разнасяше боклуците по ули
те зелени петна, които представляваха един парк и игрището за голф
цата. Развя косата и краищата на ризата ми, така че я запасах и взех
„Сен Ламбер", открих къде се намирам в момента, после оставих кар-
фенера. Ръката ми трепереше.
114
115
Като светех пред себе си, пресякох улицата и се изкачих до тяс
то осветих с фенера веригата и катинара, металът блесна. Веригата
на ивица трева. Бях предположила правилно. Ръждясала желязна огра
изглеждаше нова.
да, висока около метър и осемдесет, ограждаше парцела. В далечния
Пъхнах фенера в колана си и рязко я подръпнах. Не поддаде. Опи
край на оградата имаше гъсталак от дървета и храсти, дива растител
тах отново със същия резултат. Отстъпих назад, хванах фенера в ръка
ност, която рязко спираше до желязната бариера. Насочих фенера на
и започнах да обхождам с лъча вертикалните пръчки на портата.
пред, опитвайки се да надникна през дърветата, но не можах да опре
Точно в този момент нещо се вкопчи в крака ми. Посегнах към гле
деля докъде стигат, нито какво има зад тях.
зена си и изтървах фенера. Представях си червени очи и жълти зъби.
Тръгнах покрай оградата. Надвисналите клони се огъваха и кла
Всъщност напипах найлонови торба.
теха от вятъра и сенките им танцуваха в жълтия кръг, осветен от фе
- По дяволите!
нера ми. Дъждовните капки блъскаха листата над главата ми, а някой
Избутах торбата и тя полетя, носена от вятъра. Чувах я как шу
достигаха до лицето ми. Скоро щеше да завали поройно. Или от ряз
моли, докато опипом търсех фенера. Беше изгаснал при падането. Ко
кото захлаждане, или от зловещата обстановка, но цялата rpenepexi
гато го намерих, не пожела да светне. Ударих го силно върху дланта
Вероятно и от двете.