си и лампичката примигна и пак изгасна. Ново потупване и този път
На три четвърти от разстоянието пътеката рязко пропадаше. Осве
светна, но светлината трептеше някак несигурно.
тих с фенера нещо като алея за коли, която водеше към оградата. Има
За момент се зачудих каква да бъде следващата ми стъпка. Наи
ше двойна порта, която бе заключена с верига и катинар. Входът не
стина ли исках да продължа с това? Какво, за бога, се надявах да по
изглеждаше да е отварян скоро.
стигна?
Вървях край оградата още около петдесет метра, докато стигнах
Затворих очи и се концентрирах върху звуците, напрягайки се да
до края на пресечката. Отне ми цяла вечност. На ъгъла се огледах. Ули
доловя някакви признаци за човешко присъствие. По-късно, когато от
цата, по която се движех, завършваше с Т-образно кръстовище. Взрях
ново и отново си припомнях този момент, все се питах дали нещо не
се в мрака на втората също толкова тъмна и изоставена улица.
ми бе убягнало. Скърцане на гуми по чакъла. Затръшване на врата.
Различих асфалтова площадка, оградена с телена мрежа. Предпо
Ръмжене на двигател. Може би бях разсеяна или надигащата се буря
ложих, че това е бил паркингът на някоя фабрика или склад. Единстве
поглъщаше звуците, но не забелязах нищо.
ното осветление идваше от мижава крушка, окачена на телефонен стълб.
Поех си дълбоко дъх, изпъчих рамене и надникнах в тъмнината зад
Крушката бе под метална козирка и осветяваше на пет-шест метра. Пло
оградата. Веднъж, когато бях в Египет, в една гробница в Долината
щадката бе осеяна с боклуци, тук-там различавах силуета на малка ба^
на фараоните, осветлението внезапно изгасна. Спомням си как стоях
в тясното пространство, погълната не просто от тъмнината, а от пълна
рака или навес.
та липса на светлина. Чувствах се, сякаш целият свят се бе стопил.
„Добре, Бренън - смъмрих се аз, - стига глупости. Без мъка няма
Върнах се назад край оградата до ъгъла и после до страничната пор
сполука."
та. Как можех да се справя с катинара? Обхождах с фенера метални
Обърнах се към оградата. В края на пресечката тя завиваше и по
те пръчки на портата, търсейки отговор на този въпрос, когато една
емаше наляво, успоредно на улицата, до която бях стигнала току-що.
светкавица блесна и освети всичко наоколо. В краткия миг светлина
Поех в същата посока. След три метра металната ограда свършваше,
забелязах табела вдясно на портата.
заменена от каменна стена. Отдръпнах се назад и я осветих. Стената
Под светлината на фенера тя се оказа метална плоча, закрепена за
бе сива, висока около два метра и половина, а отгоре завършваше с
пръчките. Беше ръждясала и зацапана, но надписът се четеше. Вход
ред издадени напред камъни. Доколкото можех да видя в тъмнината,
забранен. Приближих фенера и опитах да разчета малките букви от
тя продължаваше до края на улицата и с нещо като портал по среда
долу. Нещо на Монреал. Нещо като ерцхерцог. Ерцхерцогът на Мон
та на разстоянието. Изглежда, това бе предната страна на имота.
реал? Не бях чувала да има такъв.
Тръгнах край стената, чиято основа бе зарината в мокри хартии,
Взрях се в миниатюрен кръг под надписа. Изчегъртах малко ръжда
счупени стъкла и алуминиеви кутийки. Настъпвах най-различни
с нокътя си. Започна да се появява емблема, някакъв кръст или герб, кой
предмети, които не си направих труда да идентифицирам.
то ми се стори смътно познат. Изведнъж се досетих. Архиепископия.
След петдесет метра стената отново прекъсваше, заменена от ръждя
Архиепископията на Монреал. Разбира се. Това бе църковна собстве
сала желязна порта. И тя бе заключена като страничния вход. Кога-
ност, вероятно изоставен манастир. Квебек бе осеян с такива.
116
117
„Добре, Бренън, ти си католичка. Защитена си на територията на
Ситният ръмеж премина във внезапен проливен дъжд и клоните
църквата. Пълна закрила." Откъде ми хрумнаха тези клишета?
на дърветата рязко се огънаха от поривите на вятъра. Проблясваха свет
Изригваха с адреналина, редуващ се с тревогата и страха.
кавици, отекваха гръмотевици - отново и отново - като демонични
Пъхнах фенера в колана на дънките си, хванах веригата с дясна
същества, които се търсят едно друго.
та си ръка и стиснах една ръждясала метална пръчка с лявата. Канех
Дрехите ми подгизнаха, косата ми залепна за главата. Вода се стича
се да дръпна рязко, но не срещнах съпротива. Веригата се плъзна през
ше по лицето ми, замъгляваше зрението ми, пареше раната на буза