пръчките и се уви около китката ми като змия. Пуснах пръчката на пор
та ми. Мигах, отмествах косата си и тичах, заслонила очи с дланите
тата и дръпнах веригата с две ръце. Тя не се освободи напълно, а спря,
си. Издърпах единия край на ризата си и прикрих с него фенера, за
когато катинарът заседна между пръчките. Погледнах невярващо. Беше
да не се намокри.
закачена в края, без да бъде стегната.
Привела рамене, напредвах по пътеката, без да забелязвам нищо,
Издърпах останалата част от веригата и я огледах. Междувремен
освен осветеното от жълтия лъч на фенера.
но вятърът бе стихнал и бе настанала зловеща тишина, която отеква
След около петнайсет метра го забелязах. Като се връщам към този
ше в ушите ми.
момент, осъзнавам, че в този миг, за частица от секундата, мозъкът
Преметнах веригата над дясната част на портата и издърпах лява
ми е свързал образа пред очите ми с нещо вече преживяно неотдав
та към мен. Пантите изскърцаха оглушително. Никакъв друг звук не
на. На някакво ниво на съзнанието си разбрах какво виждам, преди
смущаваше тишината. Никакви жаби. Нито щурци. Нито влакови си
мисълта ми да асимилира видяното.
рени в далечината.
Когато се приближих и лъчът измъкна намереното от прикритие
Портата се раздвижи с неохота и аз се промъкнах, затваряйки я зад
то на мрака, веднага го разпознах. В следващия миг усетих съдържа
себе си. Тръгнах по пътя, а обувките ми скърцаха тихо по чакъла. По
нието на стомаха си в гърлото.
стоянно местех лъча на фенера от пътя към гъстите дървета от две
В трептящия сноп светлина видях кафяв найлонов чувал за боклук,
те му страни. След десет метра спрях и насочих лъча нагоре. Злокоб-
който се подаваше между пръстта и листата. Краят му бе омотан и стег
но неподвижните клони бяха преплетени в арка над главата ми.
нат на възел. Възелът стърчеше от пръстта като тюлен, подал глава,
Ето я църквата и камбанарията. Така. Треперех от напрежение и
за да си поеме въздух.
кипях от енергия, която навярно би била достатъчна да боядисам Пен-
Гледах как дъждът облива чувала и земята наоколо. Водата отми
тагона. „Губиш контрол, Бренън - предупредих се сама. - Мисли си
ваше пръстта от плиткия гроб, тя ставаше на кал и бавно, но неотмен
за Клодел. Не. Мисли за Ганьон, Тротие и Адкинс."
но разкриваше дупката. Усетих как коленете ми омекват при вида на
Обърнах се надясно и обходих с фенера, докъдето можеше да стиг
чувала, който се показваше все повече и повече.
не лъчът му. Спирах за малко на всяко дърво край пътя. Те описва
Една светкавица ме изтръгна от унеса. По-скоро подскочих, а не
ха безкрайна редица. Когато огледах по същия начин дърветата от
пристъпих към чувала, и се наведох да го огледам. Пъхнах фенера в
ляво, видях тясна пролука на около десет метра по-нагоре.
дънките си, грабнах завързания край и го дръпнах. Все още бе заро
Без да отмествам лъча на фенера от тази пролука, тръгнах напред.
вен достатъчно дълбоко. Опитах да развържа възела, но мокрите ми
Приличаше на дупка, но не беше. Нямаше празнина между дървета
пръсти се плъзгаха по найлона. Възелът не поддаваше. Приближих
та, ала мястото изглеждаше някак различно, неестествено. И тогава
нос към завързания край и подуших. Кал и найлон. Никакъв друг ми
разбрах защо. Не беше заради дърветата, а заради храсталака отдо
рис.
лу. Растителността бе по-малко и някак разпокъсана, лозите и пълзя
Направих малка дупка в чувала с нокътя си и пак подуших. Ма
щите растения бяха много по-хилави в сравнение с останалите наоко
кар и слаб, този мирис ми бе познат. Сладката зловонна миризма на
ло. Сякаш някой бе разчиствал и те отново бяха израснали.
разложена плът и мокри кости. Преди да реша дали да побягна, или
„Тези са по-млади - помислих си аз. - По-отскоро са." Осветих с
да се вбеся, някаква клонка изпука, и усетих нечие движение зад мен.
фенера във всички посоки. Ниските храсти заемаха тесен участък -
Опитах да отскоча встрани, но в главата ми проблесна светкавица и
като поток, виещ се между дърветата. Или пътека. Стиснах фенера и
ме върна отново в гробницата на фараона.
тръгнах по това отклонение. Когато направих първата си крачка, бу
рята се разрази.
118
119
15.
мята, спомних си още нещо. Заровения чувал. Приливът на спомени
предизвика и вълна от страх. Стиснах фенера и се завъртях на три
Не бях имала такъв махмурлук от много време. Както обикнове