дупка, пръстта под коляното ми се ронеше. Фенерът излетя от ръка
Още бе нощ. Умирах от студ. Само това знаех.
та ми при падането и от удара в земята отново светна. Беше се пре
Когато стомахът ми се поуспокои, бавно се изправих и осветих с
обърнал и сега жълтата му светлина сочеше лицето ми. Погледнах на
фенера наоколо, търсейки пътеката. Докато лъчът танцуваше по зе-
долу и видях, че краката ми се губят в нжаква тясна тъмна дупка.
120
121
Сърцето ми се бе качило в гърлото. Издрапах навън и залазих към
ругах, че съм закачила толкова много на един ключодържател. Тре
светлината като рак на плажа. Насочих фенера към дупката, в която
перех, ругаех, два пъти изтървавах ключовете, но най-после успях да
бях паднала, и видях, че е малък кратер, който зееше прясно изровен
отделя този за колата, да отключа вратата и да се тръшна зад корми
като незараснала рана в земята. По края му имаше купчинка от пръст.
лото.
Осветих с фенера отвора. Не беше голям, може би около половин
Заключих вратата, отпуснах ръце върху волана и облегнах глава
метър широк и малко по-дълбок. При падането бях стъпила близо до
върху него. Изпитвах нужда да заспя, да избягам от всичко. Знаех, че
края му и сега пръстта се свличаше навътре. Загледах се в нея, дока
трябва да се преборя с това желание. Може би някой ме наблюдава
то се натрупваше на мажа купчинка на дъното. Нещо ме притесня
ше и преценяваше как да ме нападне.
ваше. После осъзнах. Пръстта бе съвсем суха. Това заключение бе ясно
Рязко се надигнах и отпуснах длани в скута си. Божата ми помог
дори за затормозения ми мозък. Тази дупка е била покрита или изко
на да избистря мислите си. Не повърнах. Напредък.
пана след дъжда.
Запалих мотора и цифрите на часовника на таблото светнаха в зе
Отново се разтреперих неудържимо и обвих ръце около тялото си,
лено: 2,15. Кога бях тръгнала?
за да се стопля. Още бях мокра до кости, а въздухът след бурята бе
Още разтреперана, усилих отоплението докрай, макар да не бях си
доста хладен. Не се стоплих особено от собствените си ръце, а и така
гурна дали ще ми помогне. Тръпките, които ме побиваха, бяха пре
светлината се отмести от дупката. Отпуснах ръце и пак насочих лъча
дизвикани само отчасти от студения вятър. Много по-дълбока хлади
на фенера към кратера. Защо нжой ще...
на се прокрадваше в душата ми и никакво отопление не можеше да я
Истинският въпрос отекна и от него ме присви стомахът. Кой? Кой
прогони. Потеглих, без да поглеждам назад.
беше дошъл тук да изкопае или да изпразни тази дупка? Той или тя
още ли е тук? Тази мисъл ме накара веднага да се раздвижа. Осветих
Плъзгах сапуна по гърдите си отново и отново. Исках приятното
с фенера във всички посоки. В главата ми изригна нов гейзер от бол
ухание на пяната да ме пречисти от събитията през нощта. Повдиг
ка и пулсът ми се ускори тройно.
нах лице към водната струя, която обливаше главата ми и се стича
Не знам какво бях очаквала да видя. Огромен доберман? Норман
ше по тялото ми. Водата скоро щеше да стане студена. Къпех се вече
Бейтс с майка си? Ханибал Лектър? Никой от тях не се показа. Бях
двайсет минути, опитвах се да прогоня студа и да накарам гласовете
сама с дърветата, щурците и звездното небе.
в главата ми да млъкнат.
Това, което видях обаче, докато се въртях с фенера, бе пътеката.
Горещата вода, парата и уханието на жасмин би трябвало да ме от
Оставих прясно изровената дупка и се върнах при полузаровения чу
пуснат, да намалят напрежението в мускулите ми и да облекчат бо
вал. Покрих го с листа. Грубият камуфлаж нямаше да заблуди чове
ка, който го бе занесъл там, но можеше да скрие находката от случа
лезнената схванатост. Не бяха успели. През цялото време се ослуш
ен поглед.
вах. Чаках телефонът да звънне. Притеснявах се да не пропусна обаж
дането на Райън и затова бях донесла слушажата в банята.
Когато се убедих, че прикритието е достатъчно, извадих спрея про
Обадих се в участъка веднага щом се прибрах у дома, преди още
тив насекоми и го наместих между клоните на съседно дърво, за да ми
да сваля мокрите си дрехи. Телефонистката реагира скептично, не ис
служи за ориентир. Тръгнах надолу по пътеката, препъвах се в пле
каше да смущава нжой детектив посред нощ. Категорично отказа да
вели и пълзящи растения и едва успявах да запазя равновесие. Усе
ми даде домашния номер на Райън и трябваше да се възползвам от на
щах кржата си безчувствени, ежаш бяха под упойка, и вървях със за