писания на визитната му картичка. Стоях насред дневната, треперех,
бавени движения.
главата ми още се цепеше от божа, а стомахът ми се канеше за нова
Там, където пътеката излизаше на пътя, забодох ръкавиците си на
атака. Нямах никакво настроение да споря. И думите, и тонът ми я убе
две съседни дървета и хукнах към портата. Чувствах се болна и из
диха да се обади на Райън. Щях да й се извиня утре.
тощена и се боях да не припадна. Действието на адреналина скоро щеше
Това бе станало преди половин час. Опипах тила си. Подутината
да отмине и силите щяха да ме напуснат.
още бе там. Под мократа коса ми се стори като твърдо сварено яйце.
Старата ми мазда беше паркирана там, където я бях оставила. Без
Беше доста болезнена при допир. Преди да вляза под душа, изпълних
изобщо да се оглеждам, се втурнах през улицата. Не мислех, че ня
инструкциите, които знаех от предишни случаи на удар по главата. Про
кой може да ме дебне. Почти без никакъв усет в ръцете започнах да
верих зениците си, завъртях глава наляво и надясно. Ощипах ръцете
ровя в джобовете си, търсейки ключовете. Когато ги намерих, се на-
122
123
и краката си, за да проверя чувствителността им. Всичко изглеждаше
- Четири и петнайсет.
на мястото си и функциониращо.
- Чакай мажо.
Спрях водата и излязох от душ-кабината. Телефонът лежеше, къде
Оставих слушалката и се замъкнах със залитане до банята. На-
то го бях оставила, мълчалив и незаинтересован.
плисках лицето си със студена вода и изпях куплет от „Пияният мо
По дяволите! Къде бе Райън?
ряк", докато тичах на място. Увих наново кърпата на главата си и
Изсуших се, нахлузих стар халат и увих косата си с кърпа. Про
се върнах при телефона. Не исках да увеличавам раздразнението на
верих секретаря, за да се уверя, че не съм пропуснала обаждане. Чер
Райън, като го карам да чака, но още по-малко желаех да говоря про
вената лампичка не светеше. По дяволите!
влечено и несвързано. По-добре да отделя минута, за да се приве
Легнах на дивана и поставих телефона на кафе-масичката. Райън
да във форма.
сигурно щеше да се обади скоро. Нямаше смисъл да си лягам. Затво
- Добре. Тук съм. Извинявай.
рих очи с намерението да си почина няколко минути, преди да си взе
ма нещо за ядене. Но студът, стресът, умората и сътресението на мозъ
- Някой пееше ли?
ка се сляха в една обща вълна на изтощение, която се надигна и ме заля,
- Хм. Ходих в Сен Ламбер тази вечер - започнах аз. Исках да му
запращайки, ме в дълбок неспокоен сън.
разкажа достатъчно, но не държах да навлизам в подробности в че
Бях пред оградата, гледах как някой копае с огромна лопата. Все
тири и петнайсет сутринта. - Намерих мястото, което Сен Жак бе от
ки път, когато острието се показваше от земята, по него пльзваха плъхо
белязал с X на картата. Някакъв изоставен църковен имот е.
ве. Трябваше постоянно да ги ритам, за да ги държа настрана от кра
- И ме търсиш, за да ми разкажеш това в четири часа сутринта?
ката си. Фигурата с лопатата бе в сянка, но когато се обърна, забеля
- Намерих труп. Много разложен, вероятно само скелет, ако съдя
зах, че това е Пийт. Започна да вика и да ми маха, устните му се раз
по миризмата. Трябва веднага да отидем там, преди някой да се спъне
твориха и описаха черен кръг, който постепенно ставаше все по-го
в него или съседските кучета да си направят угощение.
лям и по-голям, докато накрая погълна лицето му и го превърна в от
Поех си дъх и изчаках.
вратителна клоунска маска.
- Ти ненормална ли си?
Опитах да побягна, но краката ми не се движеха. Бях потънала в
Не бях сигурна дали говори за това, което бях намерила, или за фак
земята и стоях в някакъв гроб. Около мен се свличаше пръст. Шар
та, че бях отишла сама. Тъй като вероятно бе прав за второто, насо
боно и Клодел ме гледаха от горе. Исках да ме издърпат. Протегнах
чих се към пьрвото.
ръце към тях, но те не ми обърнаха внимание.
- Мога да позная човешки труп, когато намеря такъв.
Към тях се присъедини още една фигура - мъж с дълга роба и стран
Последва дъжо, дъжо мълчание. После:
на шапка. Погледна ме и ме попита дали съм получила първо прича
- Заровен или на повърхността?
стие. Не можах да отговоря. Обясни ми, че се намирам на църковна
- Заровен, но много плитко. Тази част, която видях, се подаваше
територия и трябва да напусна веднага. Добави, че само тези, които
и от дъжда се показа още повече.