Выбрать главу

работят за църквата, могат да влизат през тези порти. В ръката си държе­

- Сигурна ли си, че не е нжакъв гроб?

ше мобилен телефон. Той започна да звъни, но мъжът не му обърна

- Трупът е в найлонов чувал. - Като Ганьон и Тротие. Нямаше нуж­

внимание. Продължаваше да звъни, да звъни...

да да му обяснявам.

Също и телефонът на масичката ми за кафе, когато най-после го

- По дяволите! - Чух щракване на запалка, после дълго издишва­

различих от звъна в съня ми. Събудих се от дълбокия сън и се пре­

не. Беше си запалил цигара.

сегнах към слушалката.

- Да отидем ли сега?

- Ъхъ - промърморих изморено.

- В никакъв случай! - Чух го как дръпва от цигарата. - И какво

- Бренън?

значи това „ние"? Твоята репутация на детектив на свободна практи­

Сърдит глас. Познат. Опитах се да проясня мислите си.

ка, Бренън, никак не ме впечатлява. Твоите номера може и да мина­

- Да? - Погледнах часовника си. Нямаше го.

ват пред Клодел, но не и при мен. Следващия път, когато ти хрумне

- Райън е. Дано наистина е толкова важно.

да танцуваш на сцената на някое местопрестъпление, можеш любез­

- Колко е часът?.- Нямах представа дали съм спала пет минути или

но да попиташ дали някой от отдел „Убийства" няма излишна пока­

пет часа. Явно ми ставаше навик.

на за танците. Ние знаем как да си вършим работата.

124

125

Не бях очаквала благодарност, но не бях подготвена и за толкова

16.

рязък отговор. Започвах да се ядосвам и от това божата в главата ми

се усили. Изчаках, но той не продължи.

Райън изпълни обещанието си и в осем и четирийсет и пет вече пар­

- Оценявам, че се обади тожова бързо.

кирахме зад микробуса на криминолозите. Намирах се на по-мажо от

-Хм.

три метра от мястото, където бях паркирала предната нощ. Но това

- Къде си? - Ако мозъкът ми функционираше нормално, никога

бе различен свят от онзи, който бях посетила преди нжолко часа.

не бих попитала това. Веднага съжалих.

Слънцето грееше и по улиците кипеше оживление. Обикновени и пат­

След кратка пауза отговори:

рулни коли бяха спрели от двете страни на улицата и поне двайсет чо­

- У приятели.

века, цивилни и с униформи, си говореха на групички.

Добър ход, Бренън. Нищо чудно, че е ядосан.

Виждах хора от Управлението за сигурност, от Лабораторията по

- Мисля, че там имаше нжой тази вечер.

криминология, полицаи от Сен Ламбер, разпръснати във всички по­

-Какво?

соки, с различни униформи и отличителни знаци.

- Докато гледах заровения чувал, ми се стори, че чувам нещо, после

Жена с голяма чанта, преметната на рамо, и млад мъж с множество

получих удар по главата и съм припаднала. По това време се разра­

фотоапарати пушеха, облегнати на бял шевролет: пресата. Нагоре по

зи бурята, така че не съм напълно сигурна.

улицата, на тревата до оградата, една немска овчарка се въртеше и ду­

- Наранена ли си?

шеше около мъж в син анцуг. Кучето постоянно скачаше напред-на-

- Н е .

зад въпреки късата каишка, душеше земята, махаше с опашка. Изглеж­

даше нетърпеливо да тръгне и се чудеше на забавянето.

Нова пауза.

- Ще подсигуря екип да охранява мястото до сутринта. После ще

- Всички са тук - констатира Райън, паркира колата и откопча пред­

пазния си колан.

изпратя криминолозите. Мислиш ли, че ще ни трябват кучета?

Не беше ми се извинил за грубото държане по телефона, а и не очак­

- Видях само един чувал, но е възможно да има и още. Освен това

вах да го направи. Никой не е в най-добрата си форма в четири сутрин­

нжой сжаш беше копал наоколо. Може би не е лоша идея.

та. По време на пътуването се държа сърдечно, почти весело, посоч­

Изчаках реакцията му. Не последва такава.

ваше ми места, където са се случвали различни инциденти, спомня­

- В кожо часа ще ме вземеш? - попитах.

ше си разни анекдоти за хора, изпаднали в неловко положение. По­

- Няма да те взема, доктор Бренън. Става дума за истинско убий­

лицейски истории. Тук, в тази къща, една жена убила мъжа си с ти­

ство, не за криминален роман.

ган, после погнала с него и полицаите. Там, в онази закусвалня, на­

Вече бях бясна. Слепоочията ми пулсираха и усещах малък гореш

мерили гол мъж, заклещил се във вентилационната шахта. Всички чен­

облак точно между тях, дълбоко в мозъка си.

гета разказват такива истории. Запитах се дали полицаите използва­

- „Повече дупки от магистралата" - казах през зъби. - „Намери

ха тези места като ориентири вместо имената и номерата на улици­