още нещо." Това бяха твоите думи, Райън. Ето, намерих го. Освен товг
те, които служат на обикновените хора.
става дума за останки от скелет, което е по моята част, ако не греша,
Райън забеляза Бертран и тръгна към него. Той бе в групичка за
Последва тожова дъжо мълчание, та помислих, че е затворил те
едно с югкакъв полицай от Сигурността, Пиер Ламанш и висок рус мъж
лефона. Чаках.
с тъмни слънчеви очила. Последвах Андрю през улицата, като
- Ще дойда в осем.
пътьом огледах тълпата за Клодел или Шарбоно. Въпреки че офици
- Ще бъда готова.
ално това бе операция на Сигурността, нямаше да се учудя, ако се бяха
- Бренън?
появили. И без това всички други бяха тук. Не ги видях никъде.
-Да? •
Докато приближавахме, забелязах, че мъжът с очилата изглежда
- Може би трябва да отделиш пари за каска.
нервен. Ръцете му не спираха нито за миг, а постоянно опипваха тънкия
Линията прекъсна.
мустак, минаващ по горната му устна. Пръстите му рошеха няколко
отделни косъмчета, после отново ги приглаждаха по местата им. За
белязах, че кожата му е неестествено сива и гладка. Носеше кожено
же и черни ботуши. Вероятно бе на около двайсет и пет години.
126
127
Усетих погледа на Ламанш, когато се присъединихме към групич
чен от равния провлечен диалект, с който вече бях свикнала. Отецът
ката. Той кимна, но не каза нищо. Обзеха ме съмнения. Бях предиз-
не беше родом от Квебек, но не можах да определя акцента му. Не беше
викала целия този цирк и бях довела всички тук. Ами ако не намере
прецизното, но гърлено звучене, което северноамериканците опреде
ха нищо? Ако нжой бе отнесъл чувала? А ако се окажеше, че тук има
лят като парижко. Предположих, че е белгиец или швед.
нерегистрирано гробище? Предната нощ бе много тъмно, бях превъзбу*
- За какво служи сега? - настоя Райън.
дена. Дали не си бях въобразила някои неща? Усещах как стомахът
Нова пауза, ежаш звуковите вълни трябваше да изминат дъжо раз
ми се свива все повече.
стояние, преди да достигнат слуховите му рецептори.
Бертран ни поздрави. Както обикновено, изглеждаше като по-нисък
- В наши дни за нищо.
и набит вариант на манекен за мъжка мода. Бе избрал землисти цве
Свещеникът млъкна и въздъхна. Слънчевите очила скриваха
тове за присъствието си на ексхумацията - кафяво и златисто.
очите му. Странен кандидат за свещеник - с тази сива кожа, кожено
Райън и аз кимнахме на тези, които познавахме, после се обърнах-:
же и ботуши.
ме към мъжа с очилата. Бертран ни запозна:
- Редовно идвам да проверя имота - продължи той. - А пазачът
- Анди. Доктор Бренън. Това е отец Поарие. Той представлява епи
отговаря за поддръжката.
скопията.
- Каква поддръжка?
- Архиепископията.
- На пещта, тръбите. Рине снега. Тук е много студено. - Поарие
- Извинете. Архиепископията. Тъй като това е църковна собстве-
размаха ръката си, ежаш искаше да посочи цялата провинция. - И про
ност. - Бертран посочи с палец оградата зад него.
зорците. Понжога момчетата хвърлят камъни по тях. - Свещеникът
- Темп Бренън - представих се аз и протегнах ръка.
ме погледна. - Проверява вратите и портите дали са заключени.
Отец Поарие фиксира очилата си върху мен и пое ръката ми, като
- Кога последно сте проверявали катинарите?
я стисна леко и вяло. Ако хората получаваха оценки за ръкуване, той
- В неделя, в шест часа вечерта. Всички бяха заключени.
щеше да има три минус. Пръстите му бяха студени и безжизнени - като
Незабавният му отговор ме изненада. Този път въобще не се за
моркови, стояли прекалено дълго в хладилника.
мисли. Може би Бертран вече го бе питал или Поарие бе очаквал този
Той повтори ритуала с Райън, чието лице не издаде нищо. Ранна
въпрос, но бързият отговор изглеждаше предварително обмислен.
та му сутрешна веселост бе изчезнала, заменена от строго, сериозно
- Забелязахте ли нещо необичайно?
изражение. Както подобаваше на всяко ченге.
- Нищо.
- Нжой влизал ли е вече? - попита Андрю.
- Кога идва този пазач... как се казваше?
- Никой. Камброн е пристигнал тук към пет - каза Бертран и по
- Господин Рой.
сочи униформения полицай вдясно. - Никой не е влизал или излизал.
- Кога идва той?
Отецът ни обясни, че само двама души имат достъп вътре - самият
- Идва всеки петък, освен ако няма нжоя извънредна работа.
той и пазачът, който е осемдесетгодишен, работел тук от памтивека.
Райън не каза нищо, но продължи да го гледа.
- Не е възможно портата да е отваряна - заяви Поарие и насочи