- Например да изрине снега или да поправи някой прозорец.
очилата си към мен. - Проверявам я всеки път, като идвам.
- Отец Поарие, предполагам, че детектив Бертран вече ви е питал
- И кога става това?
за вероятността в двора да са извършвани погребения?
Очилата се преместиха от мен към Райън. Задържаха се там око
Пауза.
ло три секунди преди отговора:
- Не. Не! Няма такива. - Той поклати глава и очилата се плъзна
- Поне веднъж седмично. Църквата се отнася отговорно към вети
ха по носа му. Рамките се наклониха под ъгъл от двайсет градуса. -
ките си имоти. Ние не сам... ;
Това беше манастир. Винаги е било манастир. Никой не е погребван
- Какво точно е това място?
тук. Но се обадих в нашия архив да проверят, за да съм абсолютно си
Пак пауза.
гурен. - Докато говореше, вдигна ръце и внимателно намести очила
- Манастирът „Сен Бернар". Затворен е от 1983 година. Църква-
та си.
та прецени, че не е оправдано той да продължи да функционира.
- Знаете ли защо сме тук?
Стори ми се странно, че говореше за Църквата като за живо съще-
Поарие кимна и очилата му отново се наклониха. Понечи да каже
ство с чувства и воля. Френският му също бе странен, малко разлив
нещо, после замълча.
128
129
- Добре. - Райън кимна, затвори бележника и го пъхна в джоба си.
та. Един образ проблесна в съзнанието ми: спомних си как опипвах
- Как предлагате да процедираме? - Въпросът бе насочен към мен.
разтреперана клоните в мрака, за да наместя ръкавиците.
- Нека ви заведа и ви покажа това, което намерих. След като го изва
Тръгнах между дърветата, означени с ръкавиците, по нещо, кое
дим, пуснете кучето, за да проверим дали няма още. - Надявах се гласът
то смътно можеше да се нарече пътека. Бе толкова трудно различи
ми да звучи по-уверено, отколкото се чувствах. По дяволите! Ами ако
ма в гъсталака, че без ръкавиците вероятно нямаше да я забележа. На
не намерехме нищо?
дневна светлина пътеката представляваше просто лека вариация в гъсто
- Добре.
тата на растителността. Тревата и плевелите по нея не се преплита
Райън отиде при мъжа с анцуга. Овчарката скочи и подуши ръка
ха, всяко растение бе отделно от съседните и се виждаха изгнилите
та му. Той я погали по главата, докато говореше с водача й. После се
листа и пръстта. Това бе всичко.
върна при нас и поведе цялата група към портата. Докато вървяхме,
Чувах шумоленето на листа и клони зад гърба си. Не посочих ръка
се оглеждах крадешком, търсейки следи от идването си през нощта.
виците, оставих ги да се впечатлят от умението ми да се ориентирам.
Не видях нищо.
Бренън Следотърсачката. След няколко метра забелязах спрея про
Изчакахме, докато Поарие извади огромна връзка ключове от джо
тив насекоми. Тук нямаше смисъл от взиране. Яркооранжевата му ка
ба си и отдели един. Хвана катинара и го подръпна демонстративно.
пачка светеше като фар сред листата.
Той издрънча тихо в сутрешния въздух и на земята се посипа ръжда.
Ето я купчината, която бях направила, за да скрия чувала. Под един
Бях ли го заключила преди няколко часа? Не помнех.
бял дъб имаше малка издутина, покрита с листа и оградена от гола земя.
Поарие отключи катинара, свали го от веригата и отвори порта
Виждах следите от пръстите си, докато съм изравяла листата и пръстта,
та. Тя изскърца тихо. Не пронизителното скърцане, което си спомнях.
за да скрия чувала. Резултатът от набързо направеното прикритие по-
Отецът отстъпи встрани, за да ми направи път, и всички изчакаха. Ла
скоро сочеше мястото, отколкото го скриваше, но в онзи момент ми
манш още не бе продумал.
се бе сторило правилно.
Наместих раницата на раменете си, минах покрай свещеника и
Много пъти съм участвала в изравяне на тела. Повечето зарове
тръгнах по пътя. В ярката дневна светлина гората изглеждаше при
ни трупове се намират заради някакъв белег или късмет. Някой ин
ятна, а не зловеща. Слънцето грееше през широките листа, въздухът
форматор издава съучастниците си. Деца съобщават, че са намерили
нещо. Миришеше ужасно, започнахме да ровим с пръчки и то се по
бе изпълнен с ухание на бор. Движех се бавно и оглеждах всяко дърво,
каза! Чувствах се странно на мястото на децата.
всеки сантиметър от земята за счупен клон, стъпкана трева, разрове
- Ето там - посочих купчинката.
на пръст - нещо, което да потвърди човешко присъствие. Най-вече мое
- Сигурна ли си? - попита Райън.
то.