Само го погледнах. Другите също мълчаха. Оставих раницата си
Тревогата ми нарастваше с всяка крачка и сърцето ми биеше все
на земята и извадих чифт градинарски ръкавици. Отидох до купчина
по-бързо. Ами ако не аз бях заключила портата? Ако някой бе дошъл
та, като пристъпвах внимателно, за да не изпотъпча навсякъде. Беше
след мен? Какво бе станало тук след моето тръгване?
абсурдно предвид трамбуването ми през нощта, но сега се очакваше
Атмосферата ми напомняше за място, което не съм посещавала,
да опазвам следите.
но което ми е познато, защото съм чела за него или съм го виждала
Наведох се и избутах достатъчно листа, за да открия малко от чу
на снимки. Опитах се да усетя по времето и разстоянието къде би тряб
вала. По-голямата част от него още бе под земята и неравномерният
вало да е пътеката. Обзеха ме лоши предчувствия. Спомените ми бяха
му контур показваше, че съдържанието му си е на мястото. Когато се
объркани и замъглени - като сън, който си спомням отчасти. Основ
обърнах, Поарие се кръстеше.
ните събития бяха съвсем ярки в паметта ми, но детайлите, последо
Райън каза на Камброн:
вателността, продължителността се бяха размазали. „Нека видя
- Направи няколко снимки за туристическия каталог.
нещо, което да ми подскаже, че не греша", помолих се мислено.
Отидох при останалите и изчаках мълчаливо, докато полицаят из
Отговорът на молбата ми дойде във формата на ръкавици. Бях за
пълни ритуала. Той извади оборудването си, една съпоставителна таб
бравила за тях. Там, отляво на пътя, на нивото на очите три бели пръста
лица и направи снимки от няколко страни и ъгли. Накрая отпусна фо
стърчаха от един клон. Да! Огледах съседното дърво. Втората ръка
тоапарата си и се дръпна назад.
вица се показа върху нисък клен на около метър и двайсет от земя-
Райън се обърна към Ламанш:
130
131
-Докторе?
Камброн защрака с фотоапарата. Постави съпоставителната таб
Пиер изрече първата си дума, откакто бях пристигнала;
лица и направи поредица снимки. Свалих едната си ръкавица и изва
- Темперанс?
дих от джоба швейцарското си армейско ножче.
Извадих лопатка от раницата си и отидох до могилката. Избугах
Когато Камброн свърши, коленичих до чувала. Ръцете ми леко тре
настрани останалите листа и внимателно изрових чувала, доколкото
переха, но най-после уцелих с нокътя си мажата вдлъбнатинка в ме
можех. Изглеждаше, както си го спомнях. Дори видях машата перфо
тала и отворих ножчето. Неръждаемата стомана блесна под слънче
рация, която бях направила с нокътя си.
вите лъчи. Усещах пет чифта очи върху себе си.
Започнах да изравям пръстта настрани с лопатката, като бавно от
Погледнах Ламанш. Лицето му променяше изражението си от дви
кривах все повече от чувала.
жението на сенките. Пиер кимна и аз натиснах острието.
Чувах в далечината гласовете на полицаите на улицата, но тук, кьде-
Преди стоманата да пробие найлона, ръката ми спря заради вне
то бях аз, единствените звуци идваха от птиците, насекомите и стърже-
запен шум. Сжаш ме дръпна невидимо въже. Всички го чухме едно
нето на лопатката ми. Клоните се клатеха от лекия бриз, много по-сми-
временно, но Бертран изрече на глас мислите ни:
рен вариант на танца, който изпълняваха през нощта. Тогава бях при
- Това пък какво е?
съствала на индиански боен танц, а сега - на нежен валс. Сенките се
движеха по чувала и по сериозните лица на групичката свидетели на
изравянето.
17.
След петнайсет минути могилката се превърна в яма и вече се виж
даше повече от половината на чувала. Предположих, че съдържание
Внезапният шум бе какофония от звуци. Трескав лай на куче и по
то се е разместило в процеса на разлагане и костите са се освободи
вишени и развълнувани човешки гласове. Разменяха се викове, напрег
ли от анатомичните си отговорности. Ако бяха кости.
нати и отчетливи, но прекалено неясни, за да се разберат думите. Вря
Реших, че съм изровила достатъчно, за да освободя чувала, забих
вата идваше откъм двора на манастира, някъде вляво от нас. Първа
лопатката си, хванах възела и бавно го дръпнах. Не поддаде. Повта
та ми мисъл бе, че се е върнал човекът, който ме бе нападнал през нощ
ряше се случилото се през нощта. Дали някой под земята не дърпа
та, и че в момента всички квебекски полицаи и поне една немска ов
ше чувала надолу, ежаш си играехме на теглене на въже?
чарка го преследват.
Камброн правеше снимки, докато копаех, и сега стоеше зад мен,