Погледнах към Райън и останалите. И те като мен бяха замръзна
за да запечата момента на изтеглянето.
ли по местата си. Дори Поарие беше спрял да опипва нервно муста
Изтупах ръкавиците си в дънките, стиснах чувала възможно най-
ка си и стоеше, притиснал длан към горната си устна.
долу и дръпнах рязко нагоре. Раздвижване. Дупката нямаше да се пре
От вцепенението ни изтръгна приближаващ се шум от тяло, дви
даде лесно, но бях отслабила хватката й. Усетих, че чувалът се раз
жещо се бързо и безцеремонно през гъсталака. Главите ни едновре
движи и съдържанието му се размести. Поех си дъх и дръпнах отно
менно се извърнаха в тази посока, сжаш по команда. Някъде измеж
во, този път по-силно. Исках да го извадя, без да го скъсам. Той под
ду дърветата нечий глас извика:
даде, после пак се заклещи.
- Райън? Там ли си?
Напрегнах мускулите си, дръпнах още веднъж и подземният ми про
- Тук съм.
тивник се предаде. Чувалът започна да излиза свободно. Обвих отно
Обърнахме се по посока на гласа.
во пръсти около възела и сантиметър по сантиметър го изтеглих от
- Слава богу! - Още шумолене на листа и чупене на клонки. - Ох!
дупката.
Един полицай от Сигурността се появи, като се бореше с препречи
Когато го издърпах навън, пуснах го на земята и се отдръпнах. Обик
лите му се клони и мърмореше отчетливо. Месестото му лице бе яр
новен чувал за боклук, какъвто има във вежа кухня и гараж из Север
кочервено, а дишането - шумно. По челото му бяха избили капчици
на Америка. Цял. Неравномерно издут от съдържанието си. Не беше
пот и мажото коса бе залепнала по доста оплешивялата му глава. Като
тежък. Това не бе добър знак. Или беше? Какво предпочитах: да съм
ни откри, той опря длани на коленете си и се наведе да си поеме дъх.
намерила останките от нечие куче и да понеса унижението или да с ьм
Видях драскотини от клоните по голото му теме.
открила човешки труп и да тържествувам?
След мажо полицаят се изправи и посочи с палец натам, откъде
то бе дошъл. С хъхрещ глас изрече запъхтяно:
132
133
- Трябва да идеш там, Райън. Проклетото куче съвсем полудя, ся
Ръката на Поарие пак се стрелна към челото. Ново кръстене.
каш е надушило нещо много лошо.
Райън извади бележника си и обърна на чиста страница.
С ъгълчето на окото си зърнах как Поарие рязко вдигна длан към
- С какво разполагаме? - Гласът му бе остър като ножа, който бях
челото си, а после я спусна надолу. Пак се кръстеше.
използвала току-що.
- Какво? - повдигна озадачено вежди Андрю.
Внимателно започнах да размествам костите.
- Десалво го разведе наоколо, както ти каза, и проклетото куче за
- Ребра... лопатки... ключици... гръбначни прешлени - изброявах.
почна да обикаля на едно място и да лае, сякаш там е заровен Адолф
- Май всички са шжйни. Гръдна кост - добавих, когато я открих.
Хитлер и цялата шибана германска армия. - Той млъкна. - Чуйте го!
Разрових костите, търсейки други части от тялото. Останалите гле
- И ?
даха мълчаливо. Когато бръкнах към дъното на чувала, един голям паяк
- И??? Гадината ще си скъса гласните струни. Ако не отидеш бързо
изпълзя по ръката ми. Видях го как надига очите си като миниатюр
там, скоро ще захапе собствения си задник.
ни перископи и търси какво е смутило спокойствието му. Краката му
- Задръжте го само още няколко минути. Дайте му кокал или ва-
бяха леки и деликатни, сякаш дантела докосваше кожата ми. Махнах
лиум, ако трябва. Тук намерихме нещо и трябвала приключим. - Той
рязко с ръка, за да го изтупам.
погледна часовника си. - Ще дойда след десет минути.
- Това е всичко. - Станах и се отдръпнах назад. Коленете ми из
Полицаят сби рамене, пусна клона, който държеше, и се обърна на
пукаха недоволно. - Горната част от торса. Няма ръце. - Кожата ми
зад.
бе настръхнала, но не заради паяка.
-Хей, Пико!
Отпуснах ръце до тялото си. Не се радвах, че правотата ми бе по
Месестото лице се обърна.
твърдена. Бях по-скоро вцепенена, като човек в шок. Емоционална
- Тук има пътека.
та ми същност се бе оттеглила някъде. „Всичко се повтаря - помис
- Все тая - изсъска Пико и си проправи път през гъсталака към пъте
лих си. - Още един убит човек."
ката, която Райън му сочеше. Бях сигурна, че ще я загуби най-много
Райън надраска нещо в бележника си. Сухожилията на врата му
след петнайсет метра.
бяха изпъкнали.
- И, Пико... - обади се пак Андрю.
- Сега какво? - почти изписка Поарие.