Лицето отново се извърна към нас.
- Сега трябва да намерим останалото - отвърнах.
- Не давайте на Рин Тин Тин да рови.
Камброн започваше да снима, когато чухме, че Пико се завръща.
После детективът се обърна към мен:
Пак минаваше през гъсталака. Присъедини се към нас, погледна ко
- Ти рождения си ден ли чакаш, Бренън?
стите и изруга тихо.
Чухме шума от придвижването на Пико постепенно да заглъхва,
Райън се обърна към Бертран:
докато разрязвах чувала от край до край.
- Ще останеш ли тук, докато проверяваме района с кучето?
Мирисът изригна и удари ноздрите ми точно както с Изабел
Колегата му кимна сковано.
Ганьон. Пуснат на воля, той се разпростря бавно и настойчиво. Носът
- Да опаковаме намереното, после криминолозите да претърсят це
ми разпозна миризмата на почва, изгнили листа и още нещо, което над
лия район. Ще ги изпратя.
деляваше. Не беше зловонният дъх на разлагаща се плът, а едно по-
Оставихме Бертран и Камброн и последвахме Пико по посока на
стародавно ухание. Мирис, който говореше за преход, за раждане и
лая. Животното звучеше искрено разстроено.
смърт, за циклите на живота. Бях го долавяла и преди. Подсказваше
ми, че в чувала има нещо мъртво - и то заровено отдавна.
Четири часа по-късно седях на тревата и проверявах съдържание
Райън, Бертран и Ламанш се приближиха, докато разстилах настра
то на четири чувала. Слънцето бе високо в небето и приличаше сил
ни срязания найлон. Поарие стоеше неподвижен като надгробен камък.
но, но не успяваше да прогони мраза в душата ми. На пет метра от мен
Първото, което видях, бе лопатка. Не много, но достатъчно да по
кучето лежеше до водача си, настанило глава между огромните си ка
твърдя, че не става дума за плячка на ловджия или домашен любимец.
фяви лапи. Беше свършило много работа тази сутрин.
Погледнах Райън. Видях как присвива очи и напряга мускулите на че
Обучени да реагират на мирис на разложена или разлагаща се чо
люстта си.
вешка тъкан, кучетата търсачи на трупове откриват скритите тела, как
- Човешки е.
то инфрачервените системи засичат излъчваната топлина. Намират ме-
134
135
стата, където е била заровена разлагаща се плът, дори и след като е
ер. Изнесох си мислено вариант на лекцията, посветена на Клодел: „Не
била изровена и махната. Те са като хрътки, преследващи мъртъвци.
се впрягай. Това е Клодел. Той си е влечуго. Очаквай да се държи сниз
Това куче се бе справило добре, намирайки още три заровени чува
ходително и арогантно. Наясно е, че ти си правата. Сигурно точно тази
ла. Всеки път, когато откриеше мястото, започваше да лае трескаво
мисъл адски го тормози. А това ти е достатъчно."
и оглушително, да обикаля и ръмжи.
Когато не отговорих на въпроса му, той ме погледна.
Бяха ни необходими два часа да изровим, обработим и приберем
- Нещо липсва ли?
останките. Правехме предварително описание на съдържанието на чу
- Д а . '
валите на мястото на откриване, а след това изготвях подробен списък
Оставих списъка и го погледнах право в очите. За миг се запитах
на всяка костна частица.
защо е без слънчеви очила.
Погледнах кучето. Изглеждаше не по-малко уморено от мен. Дви
- Главата.
жеше само очите си, които се въртяха като радари.
Той спря да дъвче.
Кучето имаше право да бъде изтощено, аз също.
- Какво?
- Колко са?
- Главата липсва.
Не бях го чула да се приближава, но познах гласа. Напрегнах се.
- Къде е?
- Добър ден, господин Клодел. Как сте?
- Господин Клодел, ако знаех, нямаше да липсва.
- Кожо са?
- Един - отвърнах, без да вдигам очи.
Видях как мускулите на челюстта му се издуха, а после се отпус
- Нещо липсва ли?
наха.
Спрях да пиша и се обърнах към него. Стоеше разкрачен, премет
- Нещо друго?
нал сакото си през рамо, и сваляше опаковката на един сандвич.
- Нещо друго какво?
И той като Бертран бе избрал естествени материи за облеклото си
- Липсва ли?
- памучна риза и панталон, ленено сако. Обаче се бе спрял на нюан
- Нищо съществено.
сите на зеленото, явно предпочиташе по-свежия вид. Единственият цве
Мозъкът му осмисли фактите, докато зъбите му се занимаваха със
тен контраст бе вратовръзката му. Тук-там по нея присъстваше оран
сандвича. Дъвчеше безмълвно, а пръстите му мажаха целофанената
жево.
обвивка на топка. След това пъхна топката в джоба си и изтри ъгълче
- Можете ли да кажете с какво разполагаме? - Махна с ръката, в