Някой откри ли я там?
Не знам. Тя просто изчезна, докторе.
След това не си ли я виждал отново?
Никога!
Та така беше свършила цялата работа. Значи, изнасилването в мазето е станало преди около дванадесет години, когато Джими е бил осемнадесетгодишен. Щеше да бъде съвсем проста работа да разбере от Софи Харис на кой адрес са живели тогава, после да провери в местния участък каква информация имат за една банда на име Ястребите, за един разжалван председател на име Лойд и едно изнасилено момиче на име Роксана. Трябваше да провери това, когато се върне в града. Да, точно това щеше да направи. Може би на доктор Лемар да му е било достатъчно да открие първопричината на кошмарите, но Карела имаше и желанието да разбере дали извършителите на престъплението са били задържани.
Поддържаше скорост от шестдесет мили в час, максимално допустимата за автострадата. В пет без четвърт все още му оставаха четиридесет мили до града, а вече беше започнало да се стъмнява.
Жената, която почукваше с бастунче по тротоара, още от раждането си не познаваше друг свят освен света на мрака. Сега беше на шестдесет и три години и живееше сама в една сграда съвсем близо до „Делауар“. В половината квартална миля, която очертаваше нейния квартал, имаше две дузини порнокина и още толкова зали за масаж. Магазините за плът действаха съвсем открито и на замазаните им с тъмни бои витрини имаше залепени ръкописни обяви, гарантиращи пълно удоволствие само за десет кинта. НЯМА ШЕГА! Мръснишките кина показваха филми, които никога нямаше да стигнат до екраните на скъпите киносалони, разположени в южната част на града. Там дамите, почиващи си от следобедните покупки, се отморяваха с помощта на филми, също възбуждащи, но направени много по-изкусно и артистично.
Жената свиреше на акордеон и се препитаваше с това. Не се смяташе за просякиня, а за сляп музикант. Обикновено свиреше стари мелодии по ъглите с помощта на инструмента, който бе принадлежал на баща й преди смъртта му. Това беше станало преди четиридесет години, когато тя беше двадесет и три годишна. Още тогава започна да се грижи сама за себе си и се гордееше с това, че бе успяла да оцелее. Не знаеше, че кварталът, в който живееше, през последните четири години бе успял да се превърне във вертеп.
Всяка сутрин тя казваше „добро утро“ на шивача, който работеше на ъгъла на „Делауар“ и „Пърс“, и той отвръщаше на поздрава й. В същото време в съседния вход мъжката клиентела влизаше в едно заведение с името „Божествени тела“, а пък от другата страна на улицата един киносалон рекламираше филма „Двупосочно удоволствие“. Тя знаеше, че по пътя от дома й до ъгъла се търкаляха пияници, но нали градът си беше такъв, беше естествено да има пияници, пияници беше имало откак се помнеше. Тя пазаруваше най-често в големия супермаркет на четири преки от дома й, но не знаеше, че от двете му страни имаше по един салон за масаж, които се казваха съответно „Бардакът“ и „Грижи за тялото“. Веднъж един от хлапаците, които рекламираха тези почтени заведения, й тикна в ръцете цветна диплянка, на която бяха изобразени стареещи плешиви мъже в компанията на голи млади дами в помещение, наподобяващо сауна. В ръцете на жената с акордеона диплянката стана зян. Нейният мрачен свят бе спокоен и тя не съзираше зло в него. Запомни обаче, че се разнесе нечий смях, когато тя захвърли диплянката.
Сега вървеше по тротоара с дълъг бял бастун в ръка, който се движеше от ляво на дясно и после от дясно на ляво, сякаш движен от лек вятър. С бастуна докосваше ту тротоара, ту въздуха, стигна до ъгъла с „Пърс“ и зави към дома си, разположен в средата на пряката. Шивашкият магазин бе затворен. Затваряше в шест, а сега вече бе седем и двадесет. Докосна с бастуна си желязна решетка и разбра, че скоро ще стигне до стъпалата, до които са оставени кофите за боклук. Вече усещаше миризмата им. Оставаха само две врати, за да се окаже пред входа на жилището си.
Замисли се колко ли пари е спечелила днес. Като застудееше, ставаше трудно да се свири на акордеон. Носеше вълнени ръкавици, на които краищата на пръстите бяха изрязани, и макар и да се стараеше постоянно да ги движи, те в края на краищата се вкочаняваха от студ, така че й се налагаше да прекратява свиренето и да си топли ръцете в джобовете на черното си палто.