— Таубер?
— Ъхъ. Ето те и тебе.
— Ето ме и мен.
Двамата мъже не се ръкуваха. Полицаите много рядко се ръкуваха помежду си. Даже и на благотворителните балове за полицията не се ръкуваха. Странна професионална привичка, помисли си Карела. Едно време са се ръкували помежду си рицарите, за да покажат, че никой не държи в дясната си ръка скрита кама. Полицаите нямаха ками за криене.
— Видя ли я? — попита Таубер.
— Да, успях да й хвърля един поглед.
— Полицайката я претърси преди малко. Прибрах й личните вещи и ще ги изпратя в участъка, ама ми се искаше първо ти да ги видиш. Познаваш ли едно ченге от отдела за убийства на име Йънг?
— Не.
— Е, то ми каза, че може и ти да поемеш този случай, защото може убиецът да е същият. Не ми е сефте да гледам прерязани гърла, ама се сетих, че и твоите хора бяха кьорави и не им бяха свили нищо, нали така?
— Правилно.
— Та и тази дама имаше двайсе и два долара и петдесет цента в чантата и златно кръстче на шията и златен пръстен барабар с един малък диамант на дясната ръка. Този, дето я е утрепал, не ги е взел. И един хубав акордеон е оставил, ей го там до стената, трябва да струва двеста долара. Нищо не е откраднато. И аз това викам, че случаят прилича на твоите.
— Вярно е — кимна Карела.
— Да не мислиш, че гледам да ти теслимя тази работа. Вярно е, че съм на голям зор и без нея, ама няма да пукна, я, ако ми я възложат. Просто реших, че този случай може да има връзка с твоите.
— Разбирам те. Кой откри тялото?
— Един мъж, дето живее ей в оня апартамент. Аз му зададох няколко въпроса, ама ти можеш да го преслушаш по-изтънко, ако си рекъл. Та кво ще кажеш? Ще поемеш ли тази работа?
— Така мисля.
— Някаква помощ трябва ли ти?
— Кажи по-добре как да оформим прехвърлянето.
— Ами най-добре да се обадим на отдела за убийства. Йънг нали си даде устно съгласието? Това не е ли достатъчно според теб?
— Може би. Не знам.
— Аз ще ти кажа какво ще направим. Като се върна в участъка, ще позвъня в отдела за убийства и ще ги питам как да оправим бумагите. А ти ми позвъни по-късно и ще ти кажа какво искат. Ако питаш мен, достатъчно е да поемеш случая, все едно, че е твой.
— Още отсега ли?
— Ами да, като се позовеш на рапорта си. Ти нали в рапорта си беше поискал да те уведомят, когато станат подобни престъпления? Ами ето го, това е подобно престъпление.
— Значи рапортът е достатъчен, така ли?
— Така мисля.
— Хич не ми се ще бюрократите от управлението да ме подгонят за някакво неспазване на правилата. Само това ми липсваше.
— Абе хич да не ти пука.
— Какво ще правим например с ценните вещи? В твоя участък ли да ги изпратим, или в моя?
— По-добре в твоя.
— И аз така мисля — съгласи се Карела.
— Аз също тъй мисля.
— Къде са?
— Ей ги там, до стената — Таубер се наведе и подаде на Карела кафява книжна кесия. Карела я разтвори и надникна в нея.
— Вече мога ли да ги пипам?
— Ти решаваш, нали вече пое случая.
— Думата ми е дали вече ги огледаха момчетата от лабораторията.
— Прегледаха само това, по което може да има отпечатъци: портмонето, гребена и тефтерчето. Тефтерчето е на Брайлова азбука, така че от него голяма файда няма да видиш.
— Но вече мога да го прегледам, нали?
— Нали ти казах, че вече го прегледаха за отпечатъци. Почвай.
Карела бръкна в чантата и извади тефтерчето. Беше с размери шест на десет сантиметра. По страниците бяха пробити малки дупчици. Карела реши, че това са имена, адреси и телефони.
— Чудя се как се оправят с тия дупки — надникна и Таубер, — кьорава му работа.
— Сигурно е въпрос на практика.
— Сигурно.
— Дали някой в управлението ще може да преведе тези работи?
— В отдела за чужди езици и шифри сигурно ще ги оправят.
— Намерих нещо — каза Карела. На задната корица имаше надпис, направен на ръка.
ПРИ НЕЩАСТЕН СЛУЧАЙ МОЛЯ ВИ УВЕДОМЕТЕ ГОСПОЖИЦА СТЕФАНИ УЕЛС НА АДРЕС БУЛ. „ПЪРШИНГ“, 1847, ТЕЛ. 2–1474.
— Значи сетила се е…
— Да — каза Карела.
— Тоя адрес обаче няма да ти свърши работа — каза Таубер. — Стар е. Още преди шест месеца се е преселила в Чикаго.
— Къде в Чикаго?
— Някъде около булевард „Уорингтън“.
— Каква й се пада?
— Племенница.
— Други роднини?
— За други не знам.
— Ще трябва да я открием — каза Карела.
— Ами претършувай апартамента, след като момчетата от лабораторията свършат с него. Можеш да откриеш я писмо, я адрес.
Преди Първата световна война булевард „Пършинг“ се казваше булевард „Грант“. В архитектурно отношение широкият булевард не се беше изменил. Както и преди, между двете платна имаше декоративна алея, засадена с храсти и брези. Сега, в средата на ноември, листата им бяха окапали. От двете страни на булеварда издигаха ръст внушителни здания с гранитна и мраморна облицовка, с главни входове, украсени с циментови саксии, поставени върху основи от червени тухли. Преди Първата световна война на този булевард се намираха някои от най-скъпите недвижими имоти в града. Някога внушителните фасади днес бяха ошарени с имената на най-изтъкнатите членове на местните банди. При това имената се застъпваха, така че не беше лесно да се разчетат.