— Ще я опандизиш ли?
— Ще я разпитам във връзка с едно убийство.
— Тя не е утрепала никого.
— Останах с чувството, че не я познаваш дотам добре.
— Познавам я дотам добре, колкото да знам, че не е утрепала никого.
— Къде работи?
— В „Таитианските градини“.
— Какво е това? Заведение за масаж?
— Не, клуб за здраве.
— Аха, стана ми ясно — каза Карела.
— Разрешено е от закона.
Карела извади крака си от вратата и портиерът я блъсна.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Таитианските градини се намираха на булевард „Талбът“, на четири преки от моста на Келм Пойнт. Преди десет години в града, в който работеше Карела, нямаше такива неща като салони за масаж, а ако беше съществувало, щеше да е в сянката на закона. Хайде да видим как стоят нещата днес.
Фасадата на салона за масаж беше украсена с истински бамбук. Името на заведението бе пирографирано върху дървена табела, закована върху два бамбукови пръта, кръстосани във формата на буквата „X“. Едно по-малко парче бамбук служеше за дръжка на вратата. Карела я отвори и влезе в помещение, декорирано също с бамбук и осветено в зелена и червена светлина от крушки, скрити в стената. На рецепцията, с гръб към стената, бе седнало момиче, което веднага впери поглед в Карела. Ако се съдеше по вида му, бе китайка, японка или полинезийка. Във всеки случай, беше от Изтока. Облечено бе в рокля от лъскава тъкан с яка, висока поне три сантиметра, със съвсем къси ръкави, с разголени ръце, на които се виждаха ахатови гривни. Момичето се усмихна на Карела.
Той отвърна на усмивката. Още не бе решил как да изиграе етюда. Ако се представеше за ченге, можеше въобще да не го пуснат, щом няма заповед за обиск. От друга страна, ако успееше да влезе вътре, така или иначе щеше да му се наложи да разкрие самоличността си пред Стефани Уелс, за да получи информация от нея за убитата жена. Все още размишляваше, когато момичето се обърна към него.
— С какво мога да ви помогна, господине? Реши да рискува, майната му.
— Зависи какво предлагате.
— Ако обичате седнете, господине, и ще ви обясня.
— Ще се радвам да науча.
Седна на стол до бюрото на рецепцията и изчака момичето да извърти собствения си стол към него. Сега забеляза, че роклята й е дълга и с цепка по дължината на крака, която стигаше почти до кръста. В процепа зърна черно дантелено бельо. Момичето бе обуто в черни лачени обувки с много високи токове. На телефона на бюрото имаше безброй копчета, нито едно от които в момента не светеше. Забеляза, че в стената на входната врата имаше аквариум с тропически рибки. Отдясно на мястото, където бе седнал, имаше още една врата. Тя изведнъж рязко се отвори и оттам излезе момиче, облечено в нещо като бикини. Погледна го бегло, отиде направо към бюрото, каза „Бени“ и подаде ивица розова хартия. Азиатското момиче взе листчето, повтори „Бени“ и написа нещо на него. Другото момиче се извърна, отново погледна Карела, отвори вратата и влезе в другата стая. Вратата бавно се затвори зад нея.
— Това беше Стейси, едно от нашите момичета.
— Колко момичета работят тук? — попита Карела.
— Шест.
— А вие как се казвате?
— Защо искате да знаете?
— Просто съм любопитен.
— Казвам се Джасмин.
— А, Джасмин.
— Да. Тъкмо исках да ви обясня, че това е клуб за здраве, и че за една неголяма обновяема встъпителна вноска предлагаме използването на душ, сауна и басейн. Разбира се, ползва се и барът, както и масаж от едно от нашите момичета или от две, ако предпочитате.
— Аха, значи може и две.
— Предлагаме половинчасов сеанс срещу двадесет долара или едночасов срещу тридесет. Нали разбирате, че ако удвоявахме цената, един едночасов сеанс щеше да струва четиридесет долара, но вместо това…
— Права сте, излиза без пари — каза Карела.
— Наистина е така.
— И срещу това получавам масаж и…
— … и имате правото да използвате душа, сауната и басейна.
— И пиене без пари.
— Да, напитките влизат в сметката, както ви казах.
— А две момичета колко ще ми струват?
— Два пъти повече от едно.
— Значи в това не се правят отстъпки?
— Съжалявам, но не се правят — каза Джасмин и се усмихна. — Трябва да ви кажа и това, че момичетата получават заплащане единствено от бакшишите. За какво точно ще се договорите с тях е ваш личен и частен въпрос.
— Виждам.
— И така, какво ще пожелаете? — попита Джасмин и отнейде измъкна химикалка и кочан с розови листчета. На тях бе напечатано нещо, но в полумрака Карела не успя да го разчете. — Едно момиче ли ще пожелаете или две? За половин или за един час?