— За повече от един час не може ли?
— За два часа ще трябва да заплатите шестдесет долара.
— А може ли да заплатя за половин час и после да си доплатя, ако не ми стигне времето?
— Как да ви кажа… Досега не сме имали такава практика.
— Добре тогава, дайте сега да проверим дали съм разбрал правилно.
— Няма закъде да бързаме — Джасмин отново се усмихна.
— Значи, това е клуб за здраве и срещу встъпителната вноска вие предлагате базата на клуба и едно момиче за масаж. Ако се договоря с момичето за нещо допълнително, то си е лична и частна работа и си остава между нас.
— Правилно сте разбрали.
— Казахте, че встъпителната вноска е обновяема.
— Да.
— Какво ще рече това?
— Ще рече, че вноската всеки път ще трябва да се подновява.
— С други думи, че ще си плащам при всяко идване.
— Да.
Преведено на английски език, всичко това означаваше, че „Таитианският клуб“ даваше на Карела под наем терен срещу двадесет долара за половин час или тридесет долара за час, като за тази сума му осигуряваше и достъп до една или две проститутки, с които трябваше да се спазари отделно за сексуалните услуги. Клубът, ако някой го обвинеше, че нарушава член 230 на Наказателния кодекс — „Подпомагане на проституция“ — сто на сто щеше да изтъкне в своя защита довода, че човек подпомага проституцията само и единствено когато съзнателно съдейства на някого да се занимава с проституция /_Господине, при нас в „Таитианският клуб“ клиентите се договарят с масажистките за здравните услуги по частен път._/
Обвинението „осигуряване на хора и /или/ помещения с цел проституция“ също щеше да се неутрализира. /_Господине, това е клуб за здраве. Ние осигуряваме само масаж, напитки, душове, сауна и басейн._/
Следва обвинение „организиране или управление на публичен дом“. И за него щеше да има отговор. /_Господине, сто пъти ви казваме, че нашият клуб е здравно заведение!_/
„Дейност с цел да се организира, подпомогне или улесни осъществяването на акт на проституиране“. (Господине, сауната, басейнът, масажите и напитките сами по себе си в никакъв случай не подпомагат проституирането и въобще една лястовичка пролет не прави./
— Ще взема едно момиче за половин час — каза Карела.
— Добре, господине. Как се казвате, моля? Достатъчно е първото ви име.
— Анди — каза Карела.
— Добре, Анди. Как научи за нас?
— Какво искаш да кажеш?
— Как научи за нас? Някой ти е дал рекламна брошура на улицата или си чел нашите обяви във вестника?
— Нито едното, нито другото. Един приятел ми каза.
— Добре, Анди. Би ли ми платил сега? Двадесет долара.
— Ей сега рече Карела и измъкна двадесетдоларова банкнота от портфейла си. Замисли се дали полицейското управление ще му признае разхода и ще го възстанови. Представи си как отива в участъковата канцелария при Мисколо и му връчва за осребряване фактура за посещение на курвенски дом.
— Благодаря — усмихна се мило Джасмин и постави банкнотата в метална кутия в горното чекмедже. В кутията имаше доста други подобни банкноти.
— Вземете розовото листче и заповядайте в приемната. Там ще ви поеме едно от нашите момичета. Ако не се лъжа, сега Стейси е свободна…
— Аз имах предвид друго момиче — Каза Карела.
— О — възкликна Джасмин и сви вежди. — Значи сте ни посещавали и друг път.
— Не съм, но приятелят ми ме посъветва да потърся именно нея.
— Коя нея?
— Стефани — каза той и се сети навреме да не каже фамилното й име.
— Стефани?
— Да.
— При нас няма Стефани.
— Това е истинското й име — каза Карела и реши да играе ва банк — Стефани Уелс.
— Мм — подвоуми се Джасмин. — Виждате ли, тук всички момичета използват истинските си имена. Нямат причини да ги крият.
— Разбирам. Сигурно затова е дала на моя приятел истинското си име, не мислите ли? Именно защото момичетата няма какво да крият и използват истинските си имена.
— Мм — повтори все така объркана Джасмин.
— Значи, може ли да я извикате?
— Нали ви казах, че…
— Знам, че работи тук.
— Вижте, защо не влезете вътре да проверите има ли момиче на име Стефани? Всичко, за каквото се договорите с момичетата…
— …си е наша лична и частна работа.
— Точно така.
— Вижте, бихте ли ми описали как изглежда Стефани?
— Нали ви казах, че не знам да има тук момиче на име Стефани — Джасмин се усмихна.
— Добре тогава. Благодаря — смръщи вежди Карела, стана и отвори вратата от дясната си страна.
И това помещение беше като приемната, също облицовано с бамбук. На стената от лявата страна на вратата имаше бар по цялата й дължина. По него бяха подредени половингалонови бутилки с шотландско уиски, водка и джин, както и бутилки със сода и тоник. До тях имаше купа с лед, кана вода и чиния с нарязани лимони. До купата бяха пластмасовите чаши. До насрещната стена, с формата на полукръг, бяха разположени столове с високи облегалки, боядисани в бял цвят и тапицирани с тъкани с ярки цветове. На два от столовете бяха седнали блондинка и брюнетка, облечени със същите подобни на бикини одеяния, които носеше и момичето Стейси. И двете се усмихнаха на Карела.