— Здрасти — каза блондинката. — Аз съм Боби.
— Здравей, Боби.
— Аз съм Лорин — представи се и брюнетката.
— Здравей, Лорин.
— А ти как се казваш?
— Анди.
— Ще пиеш ли нещо, Анди?
— Не сега, благодаря ти. Търся Стефани.
— В момента е заета — каза Боби.
— А дали ще се освободи скоро?
— Сигурно — предположи Лорин. — Защо не изпиеш нещо, докато я чакаш?
— Скоч и малко вода, ако обичаш.
— Би ли ми дал розовото листче, ако обичаш? — Боби стана от стола и се запъти към него.
Той огледа костюма й по-внимателно и видя, че е от тези, които ползват стриптизьорките. Символичен сутиен и още по-символични пликчета от същата тъкан. Боби беше обута в обувки с ремъчета около глезените и с толкова високи токове, че изглеждаше дългокрака, макар че едва ли бе по-висока от метър и шейсет. Лорин продължаваше да седи и да оглежда Карела. Нейният сутиен изглеждаше още по-ефирен, може би защото имаше по-пълен бюст. Нито едно от момичетата не беше на повече от двадесет и пет години. Нито едно от тях не бе красиво, но и двете бяха привлекателни. Освен това, изглеждаха току-що изкъпани, свежи и отзивчиви.
— Заповядай Анди — каза Боби и се усмихна. — Ето ти скоч и вода.
— Благодаря.
— Хващам бас, че не си тук за първи път — каза Боби.
— Ще го изгубиш. Никога не съм идвал. Въобще никога не съм влизал в салон за масаж.
— Тогава откъде познаваш Стефи?
— Един приятел ми препоръча това заведение.
— И Стефи му е харесала, така ли?
— Да.
— И тя трябва да го е харесала.
— Какво имаш предвид?
— Ами… тук я знаем като Шана.
— Така ли?
— Да, Шана. Тук се казва Шана. Хубаво име, нали?
— И Боби е хубаво име.
— Не е лошо — засмя се Боби, — но Шана е по-хубаво. Ако трябваше сега да си измисля име, щеше да е някое като Шана. Или като Шери. Нещо от този род.
— Мм…
— Макар че много Шерита се навъдиха.
— И много Бобита — добави Лорин.
— Обаче малко момичета се казват Шана. Стефи добре се е сетила. Интересно откъде ли е измислила това име?
— Нали имаше една Шана, кралица на джунглите? — рече Лорин.
— Не, онази беше Шиина.
Вратата се отвори и в стаята нахълта нисък дебел мъж с пура. Облечен бе в тежък кафяв балтон, който изглежда го притискаше още по-плътно към земята. Раменете му бяха увиснали, лицето — подпухнало, а косата — разрошена. Влезе в стаяха с пухтене и когато то поутихна, първите му думи бяха:
— Трябва ми нещо за пиене. Я ти, Блонди, ми приготви едно питие.
— Казвам се Боби — каза Боби.
— Екстра име. Я ми направи един бърбън с вода.
— Нямаме бърбън.
— Я виж ти!
— Свърши преди малко — обясни Лорин. — Днес повечето гости пиха бърбън.
— Я виж ти — повтори дебелият мъж и започна да дими с пурата си. Изглеждаше разсеян и на път да се разплаче. Човек можеше да каже, че е дошъл в заведението по-скоро заради бърбъна, отколкото заради приятната компания.
— А не искаш ли скоч? — предложи Боби. — Това е като бърбъна.
— Добре. Дай скоч. Скоч и вода.
— Би ли ми дал розовото листче, ако обичаш? — помоли и дебелакът й го подаде.
Карела още не бе схванал как се води счетоводството. Боби не бе написала нищо на двете розови листчета, просто ги бе поставила на бара и притиснала с един пепелник. Отпуснал се върху стола, той изучаваше обстановката. Първо огледа двете врати от дясната си страна, а после погледът му се спря върху покритата с бамбук врата в ъгъла.
Лорин все още го наблюдаваше.
— Харесва ли ти питието? — попита го тя.
— Добре е.
— Ей, голям студ е тука, голям клинчар — рече дебелакът.
— Ти си вторият, дето се оплаква днес от студа — каза Лорин и после отново се обърна към Карела. — Сигурен ли си, че ти трябва именно Шана?
— Да — отвърна Карела.
— Нали не си я виждал? Нали я познаваш само по думите на приятеля си? Добре ли те разбрах?
— Така е, но му обещах да я видя.
— Питам те, защото излъчваш приятни трептения — каза Лорин. — Имам чувството, че двамата с теб бихме се разбрали чудесно.
— И аз имам такова чувство, но дадох обещание на приятеля си да видя Шана. Хайде да оставим тази работа за друг път.