— Добре — съгласи се Лорин и насочи вниманието си към дебелака, който пое чашата от Боби и я обърна на една глътка.
— Ей, ужасен ден изкарах — изпухтя той.
— Разбирам те — кимна Боби. — Съботата винаги е труден ден.
— Я ми направи още едно питие — не я чу дебелакът. — Наистина ужасен ден.
Бамбуковата врата в дъното на бара се отвори и оттам влезе момиче. Имаше очи, сиви като дим и силно гримирани, и късо подстригана коса. Бе с изпъкнали скули и приятен профил, висока и стройна и с облекло като на другите две момичета. Каза „Здрасти“ на всички и на никого и пое към приемната.
— Това беше Шана — осведоми Лорин.
След малко момичето се върна, огледа всички и се усмихна последователно на Карела и на дебелака.
— Тук всички ли сте добре обслужени?
— Шана — започна Карела, — един мой приятел ми каза да те…
— Голямото маце е за мене — прекъсна го дебелакът. Карела го погледна.
— Да, да, добре ме чу.
— Вижте какво, момчета, тук ще се намери компания за всеки — каза Лорин, — хайде да не се караме.
— Няма за какво да се караме — каза дебелакът. — Изкарах ужасен ден. Ако искаш голямото маце, ще ме изчакаш. Аз съм готов за сеанса си.
— Ето ти питието — каза Боби.
— Благодаря — отговори дебелакът.
— Как се казваш? — попита го Шана.
— Артър.
— Дай ми бележката на Артър — каза Шана.
— Под пепелника е.
— Колко време ще ти трае сеансът? — попита учтиво Карела.
— А на тебе какво ти влиза в работата? — каза дебелакът, отпи от питието си и отново задими с пурата.
— Нали ми каза, че мога да почакам. Искам да разбера колко време ще трябва да чакам.
— Не е твоя работа — отвърна Артър и отново започна да кади с пурата си.
— Шана, какво пише на розовото листче? — попита Карела.
— На розовото листче пише два часа — намеси се Артър. — Това пише на розовото листче.
— Не мога да чакам толкова.
— Твоя си работа.
— Бих искал да си поговорим за малко.
— За какво има да си говорим?
— За нещо много лично и частно. Има ли къде да се уединим?
— Идете в тоалетната?
— Зад оная врата.
— Няма да ходя с тебе в тоалетната — каза Артър. — Отивам на сеанс с Шана.
— Артър — каза учтиво Карела. — Имаме работа само за минута.
— Не мога да ти отделя минута.
— Аз пък не мога да ти отделя два часа — сопна се Карела. — Хайде, Артър, дай да си поговорим. Сигурен съм, че момичетата не искат неприятности. Сигурен съм, че и ти не искаш неприятности. Хайде да си поговорим като възпитани хора, нали си съгласен, Артър?
— Добре, ще ти отделя една минута — реши Артър и се насочи към вратата.
Карела го последва. В дъното на помещението имаше три душа със завеси. На отсрещната страна — два писоара. Дузина гардеробни шкафчета на стената срещу вратата. Мивки. До мивките — чернокож човек с червена жилетка и папионка. Усмихна се на двамата господа.
— Искаме да си поговорим насаме — каза Карела. — Бихте ли ни оставил сами за една минута?
— Трябва да пазя гардеробите — каза чернокожият.
— Аз ще ги пазя вместо вас — каза Карела.
— Не може, това е моя работа.
Карела извади портфейла си, подаде на човека петдоларова банкнота, усмихна се и каза:
— Само за една минута.
— Е, добре тогава, щом е само за една минута — в гласа на чернокожия прозвуча съмнение, но взе банкнотата и излезе от помещението.
— Хайде, говори — изсумтя Артър.
— Артър — каза Карела, — погледни какво има тук. — Карела бръкна в джоба си и извади детективската си значка. — Шшът — добави и сложи пръст на устните си.
— Ужас — промълви Артър.
— Не съм дошъл тук да правя обиск.
— Тогава за какво си дошъл? — попита дебелият. Видът му бе по-тъжен, отколкото когато разбра, че няма бърбън.
Карела едва сега забеляза, че дебелакът има златен венчален пръстен на лявата си ръка.
— Артър, сега трябва да се тревожиш само за едно нещо. Трябва да не казваш на никого навън, че съм ченге. Разбра ли ме?
— Днес нямам късмет — почти изплака Артър.
— Днес имаш късмет, Артър — отвърна Карела. — Повярвай ми, имаш голям късмет. Сега ще излезем оттук и ще кажеш на Шана, че си се отказал от сеанса с нея.
— Слушай, ако си решил да правиш тук някакъв обиск, кажи ми отсега. Защото в такъв случай ще духна направо през вратата. Не мога да позволя да ме гепят в такова място, наистина не мога. Така че бъди добър и ми кажи истината.
— Никакъв обиск няма да правя — отвърна Карела. — Хайде да вървим, Артър.
— Дай по-добре първо да вземем по един душ. Тук те карат да се изкъпеш, преди да почне сеансът.